Ще си отида, ще да полета
Ще мина над любовното поле
и ще се върна с пролетта...
Ще ме чакаш там нали?
На пристана на любовта,
Ще ме чакаш ти нали.
момиче с крокодилски сълзи,
На пристана на приказка една.
Ще летя над планини, гори,
морета и поля дори,
но ще се върна с ветровете ураганни
и ще посияя с лъчите ранни.
Ще си там ли на пристна, дали?
ще рониш ти сълзи,
от крокодилите изядени, нали?
Ще полетя, авантюра ще поема,
ще направя поход, като във времената
и иначе героиски.
Но ще се върна на пристана на
приказка една...
На момичето с крокодилсите сълзи...
