Понякога когато сам си срещу всички,
когато с цяло гърло "ПОМОЩ" пак крещиш,
когато няма как геройства да извършиш,
когато искаш, но светът е против теб.
Понякога приятелю разочарован си от мен,
когато съжалявам искренно, не е нарочно,
когато вятора отвее моите цветове,
когато безсилен съм с кармата да се пребора.
Понякога приятелю това не е достатъчно,
когато трябва аз да съм до тебе, а не съм,
когато извинявай за теб е просто фраза,
когато и да се опитам ме спира пак света.
Понякога когато сам си срещу всички,
когато разочарован си от дън душа,
когато искаш да се случи чудо,
а на вместо него виждаш празнина.
Тогава и да кажа ази: Извинявай!
Не ще достигне твоята душа,
когато и да викам не ще и да ме чуеш,
когато слънчогледите свели са глава.
Извинявам се на стройните дървета.
Вий се борите за мен със своята природа.
Извинявам се, че се оказвам слабо цвете.
Вместо да съм просто редом аз до вас.
Понякога когато клоните си кършите,
за да достига до мене топла светлина.
Когато листата собствени си брулите,
за да не засечвате слабата душа.
Извинявам се ако е изглеждало безсмислено,
но с извинявай, май няма да се промени света.
