Из "Грешник"

„Кап, кап, кап...

Тяло в пръстта изстива.
                                             Кап, кап, кап...
Мрака ни застига.
                                             Кап, кап, кап...
Душата на мъртвец.
                                           Кап, кап, кап...
Смъртта пристига.

                                          Кап, кап, кап...

Мъж останал е вдовец.

                                          Кап, кап, кап...

Кървава луна на небето се издига.

                                          Кап, кап, кап...

Мрачният ловец.

                                           Кап, кап, кап...

Студът в сърцето всекиго застига.
                                             Кап, кап, кап...

Детето убиец е хитрец.

                                            Кап, кап, кап...

Локва кръв или смирение.
                                            Кап, кап, кап...
Касапин с ново вдъхновение.

                                            Кап, кап, кап...

Нова сила от локвата с кръв роди се.“

А понякога хората просто се чудят

А понякога хората просто се чудят,
картина на две разделена...
Светът от две съграден е!
Но защо, кога , къде , кога ще сложа края?
Кога ще отида в рая?
Кога ще преоткрия адовите порти?
Кога ли света пред мен самичък ще да се изпорти...
Всичко се изпунти,
Но нещо в мене се пробуди..
Чертата пак се слива...
Картината прелива?
Какво се случва и защо ли не намирам?
Пак до тебе май опирам..
Кратко-срочни нужди
и още по-кратки планове?
Или май не беше така...
Бъркам ли?
ТИ лиси ?
АЗ ли съм?
Или е моето ампутирано сърце?
Не ти си просто дете...
Поредният плод на болното Въображение...
Няма проблем нали си е моето падение...