Среднощен екстаз

Понякога докато си мисля за теб,
се замислям как искам бавно да прокарам език по неустоимата ти шия, да усетя как настръхва кожата ти, да чуя сетно издихание изтръгнато от втвърдилите ти се гърди. Искам да докосвам нежното ти възбудено тяло и да усещам как кожата ти се затопля.
Да усетя допира между краката ти,
да усетя притискането на бедрата ти.
Да чуя стон и вопъл на възбуда,
да те докарам до тотална полуда.
Искам да облизвам нежно ушите,

и да шепна мръсно за душите ни.
Искам да те ненаситно обладая

да те докарам до екстаз,

че да ти завиждат и в рая!
Да усещам твоите извивки,

под намачканите ни завивки.
Да крещиш и стенеш от полуда,

от нереалната възбуда.
Да ти дойде сама да се докосваш,

бавно, плахо, нежно точно там!

При благата на бедрата.
Харесва ти нали?
Давай от възбуда ти  КРЕЩИ!

Себе си бъди, дива, страстна, ненаситна,

красива, емоционална, извратена.
Познато ли туй звучи?

Не питай ме тогаз,

Защо ли във всеки късен час,

Си мисля мръсно за нашия екстаз!

I carry the dust of a journey

That cannot be shaken away

It lives deep within me

For I breathe it every day

You and I are yesterdays answers

The earth of the past come to flesh

Eroded by times rivers

To the shapes we now possess.

Come share of my breath and my substance

And mingle our streams and our times

In bright infinite moments

Our reasons are lost in our eyes.

Болка ли си ,тъга или омраза?

Добре дошли на нашата трагикомедия

Коя си ти ? Какво направи с моята друга половина? Болката ли си ? Тъгата ли? Или си чистата форма на омразата? Къде се изгубих? Защо се лутам в тъмното и се чувствам чужд? Защо съм чужд на моя собствен мрак? Защо съм тъй далеч от моя мрачен спътник? Защо боли? Защо гори?
Коя си ти отново питам? Защо си толкова жестока? Не помня те така? А нявга те познавах? Защо препуснахме така? Защо всичко се размазва около нашият бяг? Искаш да спре и да продължим, но как ? Кажи ми как се постигат и двете? Жестока ли си ? Или просто ти харесва да си играеш с мен? А харесва ли ти ? Доставя ли ти удоволствие моята болка? Кръвта течаща от пропастта зееща в моите гърди ли ти харесва? Възбужда те нали? Да ти го изтръгна?  Защо дишаш толкова учестено , защо се изпоти? Пъшкаш ли ? Или е стенание? Нека стенем заедно... Примамливо.. Не мислиш ли? Ти ще стенеш от удоволствие, нали? А аз от болка, точно както го харесваш, нали? Къде остана животинския секс? Чистите чувства? Защо прокуди моя мрачен спътник? Защо ме промени? Защо ме нарани? Защо изгаври се с мен? Защо боли? Защо те мраза? Коя си ти ? Защо боли от сблъсъка на чувството ни на тъга? Но беше красива катастрофа, не мислиш ли? Ах, колко красиво горяха нашите чувства, ах тези светлини на върха на игривите пламъци... Възбужда ли те тази мисъл? Не?! Защо тогава стенеш? Та нали ти бе ледена кралица? Нали пробуди в мен доброто, за да може ти да си злата? Не беше ли това целта ти? Ох, горката... Нима не знаеш? Нима не разбираш? Та ти точно това направи? Какво е това нещо в мен? Защо ми нашепва на болка? Защо напява на тъга? Защо крещи на омраза? Но нали ти изтръгна моето сърце? Как е възможно? Как? Как е възможно гниещата ми плът да крещи? Луд ли съм? Или може би полудявам ? Защо искам Париж, Неапол, Сан Антонио ? Какво се промени? Защо се чувствам друг? Нима пак виждам в мрака? О, нима това е силует? О, какво направих? Защо го убих? Защо ми харесва тази течаща кръв? Защо ме възбужда? Ох, защо е толкова приятно? Боли ли те? Крещи!!! Защо твоята болка ми харесва? Нали до скоро мислех само за твоето щастие, какво се промени? КРЕЩИ! Защо, дявола ме изкушава? ЗАщо подписвам този обет с кръв? Защо имам всичко? КАК се озовах в това легло? Кога стана сутрин? Откъде имам пари? Откъде се взе тази спортна кола? Ти защо лазиш в краката ми? Защо си цялата в черни кожи? Защо си с това бюстие? ЗАщо си с жартиери? Какви са тези ботуши? О , колко си секси! Защо си застанала таке пред мен? Секс ли искаш? О, мамка му... НЕ СПИРАЙ!! Момент на сладост... Защо е толкова приятно? Нима това си ти за мен? Нима я няма вече любовта? Нима изгорихме пристана и остана само сладостта?  Нима забрави плановете ни безбройни , нима , нима , нима? О, какво си ти? Болка по отминалите дни? Болка по миговете, някак си несподелени? Болка? НО ПО КАКВО?
    Да не си тъга? Но , тъга по? Тъжа ли за теб? Може и да ме боли, но дали тъжа? Ти ми кажи! Нали беше моя сценарист? Нали пишеше сценария на моя живот? Къде се скри? Защо те погълна и теб мрака? Защо си по-зла и от моя странник? Защо прегърна мрака? Нали ти бе моята светлина? Сега какво ще ми освети пътя?
  Защо продължаваш да стенеш? Толкова ли съм добър? Или просто симулираш? Всичко ли бе симулация? Къде е пристана? Това обгореното неговите останки ли са? А ти къде си ?
   Защо пак съм в леглото? Защо пак е сутрин? Пак ли е първи? Какво се случва? Сделка с дявола ли сключих? Нима аз съм дявола? Не, явно не съм, нали? Защо пак подписвам с кръв? Но, това не са ли моите инициали? А ти защо си тук? Нима си с него? И с него ли? Къде отиде моята светлина? Къде се изгуби ти? Кога се изгуби? По тази загуба ли тъгувам?
    Защо не те мраза? Или пък те? Границата е малка нали? Колко е малка само тази граница, нима е една крачка? Нима е само един миг? Нима е толкова малко и близко това разстояние?
   Защо пак стенеш? Да не би да си възбудена? Все още? О, колко си красива! Защо си толкова красива? Нима това не е нечестно? Спри! Стига !!! Възбуждаш и мен... Защо крещиш ?!

Свърши ли ?
Това ли беше?
Защо пак боли?
Умирам ли?
Каква е тази тъга?
Защо те мраза?
Така ли приключва нашата приказка?
Защо не ми каза коя си?

Болка ли си , тъга или омраза?

 И казаха ми любовта,
малко си прилича с тъгата,
и казаха ми любовта,
започва по края на дъгата,
Но излъгаха ме те сега
излъгаха ме за играта
Защо те нямам а те искам?
защо я имам, а не ща?
защо я гледам а те виждам,
защо до нея ще заспа
 Кажи сега о цвете малко
кажи сега о птиче мое,
Попей ми на ушенце малко,
за сърцето крехко твое
Защо я нямах, а я исках
защо я имам а креща?
Защо ревнувувам я безумно,
а само тебе ази ща
 Защо аз тебе те обичам,
но любовта ми нейна е?
защо на нея пак се вричам,
А от тебе искам аз дете,
защо живота си обричам,
а искам да лежа под синиото небе?
Защо , защо , о , ти кажи ми
: порив на моето сърце

Малко но истина

Забивките в малките часове на нощта не предполагат на съседния стол в бара да седи голямата любов. Чудно защо тогава толкова много хора се надпреварват да си шепнат романтични слова на приглушена светлина и приятно замаяна глава? Та нали след три пъти "Наздраве!" и още няколко шота, тя ще се съгласи да отиде у тях доброволно, а той съвсем няма да е сигурен дали поканата му е продукт на нейните безспорни физически данни или на качествения алкохол.

Странно, нали?

Колко малко му е нужно на човек да осъзнае, колко много е пропуснал. Странно, нали?
Колко малко му е нужно на човек за да разбере, че чувствата му го лъжат... Странно, нали?
Нали уж чувствата бяха най-чистият източник който всички гоним тъй страстно? Защо сърцето може да се разцепи на две половини? В едната да е любовта , в другата обичта? Защо въобще е възможно всяка полвина да принадлежи на различна личност? Странно, нали?
Не е ли странно да ти е ясно, че обичаш един човек , а си влюбен в друг, дам това  е вярно, но недоказуемо твърдение или иначе казано аксиома... Как въобще е възможно това? Искаш да заспиваш до някого цял живот и виждаш себе си до него, но когато си с него си мислиш за друга личност, която със своята всеотдайност те е карал да се чувстваш просто невероятен. това е нечестно. Сигурно е някаква гавра на боговете, поредната им тъжна и жестока игра.

"Never mind, I'll find someone like you
  I wish nothing but the best for you, 
Don't forget me,  
I begged, I remember you said  
Sometimes it lasts in love, 
but sometimes it hurts instead
Sometimes it lasts in love, 
but sometimes it hurts instead"
Иска ми се да можеш да имам и двете, но в живота просто не става така. Странно е как може човек който всички мислят за малък и невзрачен или за абсолютно незрял да е причината да последвам порива на сърцето си... Странно, нали? А саамо любовта да си имаше идея колко безкрайно благодарна трябва да е на искрените чувства, на иначе тъй младата обич. Но тази благодарност ще се наруши... Странно звучи, нали? О, да ще се наруши от самотата и тъгата, те все пак винаги пристигат...

Музика изсвирена с любов

Някои хора свирят на невероятно чувствителни и сложни музикални инструменти и успяват! Изкарват симфонии от звуци и тонове. Но аз от друга страна също съм музикант, но използвам  малко по-различен музикален инструмент - жената. Също толкова нежен колкото виолата или рояла, важно е къде ще ги докоснеш и натиснеш за да променят своята тоналност, но също като при цигулката е важно и с каква сила и продължителност ще го направиш. Но резултатът дами и господа е неочакван, получава се невероятната симфония от звуци , стонове и въздишания, които на свой ред в ръцете на един умел музикант могат да звучат божествено. Независимо от музикалният инструмент кажете ми моля ви, аз неукият музикант на женското тяло , аз бледото подобие на маестро Дон Жуан ви питам - Има ли по-красиво нещо от изящна музика изсвирена с любов?

На раздяла

Вечер тъжна , вечер мъчна и самотна, вечер тягостно жестока, в тази вечер роди се на раздяла

Думи не намирам,

Думите си идват, но аз не ги разбирам.
думи, празни, мрачни и самотни,

Думи ропотни и някак си далечни,

Думи прозаични, думи тъй болезнени и празни,

Как със думи да опиша,

Как със думи да разкрия?

Как кажи ми цвете, ти безумно,

Как кажи ми цвете мое лунно,

Не мога нито в думи таз година да открия

Нито с думи пред тебе чувствата си да разкрия,

Мога сам във мрака да си сипа аз поредната ракия,

Да потъна, да заспа и да те почувствам пак до мен,

Макар и във сънят ми самотен и студен.

Мога обичам те да кажа, но няма да си там

Няма да го чуеш, няма да ме видиш, да го разбереш

Смисъл има ли кажи? Смисъл в тези думи намери…

Аз изгубих пътя, отклоних се…

И морските течения аз да яхна,

Ще ме върнат ли пак там?
Там на пристана далечен, тъй желан?
С думи ще попитам , ще стигна ли до бленувания град?
ще стигна ли или ще попадна в самия ад?
ще горя ли там, че те раних

Че сърцето нежно, грубо аз сломих.

Че държах го в мен и вместо под стъклен похлупак,

Го хванах в ръка и се отнесох кат глупак.

Ще успея ли да стигна с думите до там?
Думите намирам, но значението им неразбирам…
Думите ги чувствам, но мрака май избирам.

Бил съм вече там и е самотно,
думи не помагат в бъдещето смътно,

Планове разбити…

Мрак

И късче на самота,

Падаща сълза.

Мъка

И тъга…

Лилиум във пръста

И накрая пак смъртта

Я самотник е накрая,

Самотник пред вратите е на рая,

Входа е заключен,

Той е в себе си заточен.

Усмихна му се любовта,

Попътен вятър духна му дори,

Но събуди се той сам в ранните зори,

Шепнеше обичам те…

Погледна изгрева и болка го натегна,

болка, но виновен сам си бе,

виновен от дете,

виновен бе за мрака,

за самотата и студа,

за отношението си към цветята,

към зората и света.

Бе виновен зарад нея,

Зарад пристан тъй далечен,

Пристана на любовта…

Наричат го и с други имена,

Къща тъй далечна,

Къща под дъгата,

Зоната на любовта…

Откривам думите безбройни,

Но не мога да се справя със стените непробойни

Стените на съзнание болно,

Стените на съзнание лишено от внимание.

Не мога да изкажа,

Не мога да напиша

Нито да изпея

И една балада за нашата любов,

Но мога скромно аз да шепна

Обичам те…

Било и то насън

Аз зная тези думи в приказна страна,

Са думите на любовта..

Аз зная и ще тичам,

Ще бягам до без края.

Ще прескоча портите на рая,

И ще те зърна там щастлива,

С другиго дори,

Но ще шепна, ще шепна в ранните зори.

Ще бъдеш ти в съня ми, тихо , плахо ще пристъпиш,

Ще ме чуеш, ще да те прегърна,

Било и то насън, но ще шепна,

И ще зная, че макар и то за миг,

Чула си го ти…

Тя вече знае за кой е

открадната любов

Ще излезна аз от твоя малък свят.
Ще си отида както и дойдох.
И ще полетя на спомена
на една открадната любов.

За мене беше ти спасение
от хватката на някой не живот.
За теб аз бях като че бягство,
но всъщност бях към ада съпровод.
Но бе красиво, пламенно и страстно
поне в началото мислех така.
И като удавници за сламка
хванахме се в примката на любовта.

Но кой да знае, кой да каже
че ти бе също като мен?
Нуждаещ се от от малко ласки,
в душата бе дълбоко наранен.

Но ето че дойде спасение,
за теб любов като разцъфнал мак,
затова аз пак ще отплавам
в море от самота моряк.

Ще излезна аз от твоя малък свят.
Ще си отида както и дойдох.
Ще ти даря аз твоето щастие,
макар от мен да те откраднаха, любов.

Специални благодарности на Виктория Димитрова 

която посвети това на мен : 

Крисчън Грийн

просто СЕКС

Когато тя каже, че иска секс, значи трябва да запалите двигателя и да я закарате не в най-близкия, а в най-любимия си хотел. Ще правите секс. Див, нестандартен, невъздържан, страшен, извратен, може би дори малко незаконен секс. И какво от това? Абсолютно всеки човек има нужда от поне едно такова изчукване в живота си.

Когато тя каже, че иска секс, не правете сметка колко пари имате в джоба си или в банковата си карта. Просто карайте към хотела, с мръсна газ, защото моментът може бързо да изчезне.

Три дни и три нощи сексуален и алкохолен маратон. Звучи повече от добре. 72 часа, в които всичко се случва като на филм и все пак не е. Но след подобен сценарий всеки мъж, дори и най-издръжливият може да бъде повален в болница, на системи.

Но пък сигурно си струва. Какво ли е човек да умре от твърде много секс. Пробвайте следващия път, когато я срещнете. Нея – жената от магазина, жената с високите токчета, жената с лилавото палто, жената с пронизващия поглед – тази ще е истинска мръсница, жената, която не сте виждали от ученическите си години, жената, с която се разминавате точно сега. Когато тя каже, че иска секс, това може да е единственият ви шанс да се озовете в болницата на системи след три дни абсолютно физическо изтощение. И ако това не е едно животоспасяващо извратено щастие

GAME OVER

Светът е едно много странно място. Обикновено всичко започва като игра, раждаш се и трупаш точки, но ето на идва момента когато твоите и иначе малко точки нищо не значат, затова живей, печели и продължавай! Накратко казано Играй и не спирай пред нищо. Знаете ли ? В любовта е същото, с малката разлика, че точно тези твой малко натрупани точки, могат да ти осигурят шанса за продължение след епичният надпис способен да сломи всяка една влюбена и лесно ранима душица, а именно: GAME OVER

 

живот покварен

Чакам с лист в ръка ,
чакам тихичко в нощта
чакам аз затуй което
уж чака и бленува ми сърцето

Искам да съм непокорен , да превземам аз света .
Също искам и да съм затворен
във прегръдките на нея и нощта .


Мечтая си за пътища далечни ,
но спирам се пред нейното лице .
Наричам чувствата си вечни ,
но скривам поглед със ръце .

Дали туй което заслужавам
е някъде далеч пред мен
или го имам и не си признавам
че съм от живота покварен

Малко вино, две очи, музика пробуждаща любов

Свещите догарят в полумрака,
виното в чашите стои-
отразява розите красиви-
като танцуващи искрици
под звуците на музика любовна...
В тази нощ,така пропита от романтика
не допускай мислите ми черни,
докосни ме нежно,страстно притисни,
нека тази нощ забравим за света!
Нека в своето блаженство да потънем
да разпалим огъня в телата.
С устни устните ти да изпивам,
нокти в кожата ти да забия...
Нека в тази тъй човешка страст,
да забравим на света кои сме,
да забравим ний за всичко преди нас
и забраните да нарушим...
Мислила ли си  за тази наша среща,
че дори едничка да остане тя
топъл пламък ще остане между нас.
И със спомена за този страстен танц
ще жадуваме за следващата среща...
Тялото ми в твоето да опра,
ръцете ти навсякъде по мен,
език,оставящ мимолетната следа,
следа,родена от страстта
и отново към страстта подканя...
А когато дигне се нощта,
когато видя твоята усмивка нежна,
тогава ще разкажа на света
за най-красивото изкуство:
Любовта...

Теб и пролетта обикнах,

знам, че трудно бе това,

но с тебе аз внезапно свикнах,

да бъда винаги и през нощта.



Звездица сякаш ни ориса,

да мечтаем двама пак,

любов прекрасна да се случи,

все едно като разцъфнал нежен мак.


И не не ще да замълча,

Ще чуеш ме ти пак и пак,

късно вечер аз да шепна,

обичам те и в пълен мрак.

Дано

Дано обичат те както аз,

Дано подкрепят те както аз,

Дано кат легнеш вечер ти при него.

Дано щастлива си като със мен.

Дано успееш ти с него,

някой ден ще да се върна

и ще открия гола самота,

отрицанието на нашата тъга.

Дано целува те тъй страстно,

дано обичате пламенно, опасно,

бъди ти там дано те оцени,

бъди ти открита, дано те одобри.

Дано си ти щастлива,

дано не се залъгваш,

за пристана говориш,

илюзията я ти създаде,

не дай си боже да се върна,

не ще си там,

не ще ме чакаш,

не ще да те открия

с отворени обятия,

ще преплувам половината океан

ще открия празен стан,

леглото тъй самотно,

и камината студена,

ще се върна въпреки лъжата,

че ще ме очакваш,

ще се върна,

но не питай после,

защо приключи този филм...

За сценарии те помолих,

и отказа ти аз разбрах,

бягането ни приключи ,

защо направих този грях?

Мъртва топлина...

Сбогом цвете нежно и страдално,

сбогом ти принцесо със сърце кристално.

Хванах те в ръцете си, но то опазих,

Хванах те със сърцето си и загазих.
Влюбих се епично, диво, страстно.

Но загубих нещо тъй прекрасно.

Боли ме да те чувам,
боли ме даже да те гледам. 

Кога се случи, че себе си пречупиех,
кога се случи, че себе си отдадох...
Къде изгуби се в мене мрака?
Къде изгуби се студенината?
Защо боли, където нявга бе студено?
Защо боли, където трябва да е мъртво?
Казват, че обичаш ли си ти живял.
Казват, че да си живял е тъй блажено,

но дали, кажи ми ти защо боли..
Нека болката да спре и да се върне мрака.
Нека бъда се бе си,
нека в мен угасне топлината.

Сбогом цвете нежно и страдално,

сбогом ти принцесо със сърце кристално.

Живей, лети, бъди щастлива,
Живей, лети, назад не се обръщай.
Твоите сълзи кристални ти спри,
не тъжи, лети и не спирай нивга.
Аз дадох всичко, всичко което ти откри.
Ти откри го и за себе си го присвой.

Кажи ми ти, къде го скри,

кажи ми ти, за да го преоткрия...
Морски вълк аз бях, 

но сякаш бе преди хиляди луни.

Всичко дадох и съм празен вече,
празен съм от вътре...

Празен и студен, 

мрака пак приижда в мен.
Сбогом момиче с крокодилски сълзи,
сбогом кристали разбиващи се в пода.

Събери парчетата от своето сърце,

залепи ги и лети, лети в нови висини.

      

На Елинор