Понякога е трудно, но мислите летят.
Да кажа ти в летежа, на мъката ми скотска.
Но туй се случва днес, уви....
Трудна прошка ще поискам,
но да си мълча е неминуемо дори!
Не мога мъчи ме отвътре,
натровена и изтерзана в мен реве душата.
Обичам те, но пак - уви...
Не мога, макар и да е трудно,
макар и да те виждам там...
До дежата мой, в бъдещите ни зори,
макар и да го искам, млад съм аз - уви...
Понякога е трудно, но ще кажеш :"Сподели"
Как да ти го кажа, мисля до зори,
да поискам просто края?
Не, не ми отърва,но да мъчим се мъчим ли?
Понякога е трудно, но е правилно! Нали ?
И всяка приказка блсетяща край си има, пак , уви...
