Половинка

История или реално?Кой на този прост въпрос отговор ще ми даде?
Половинка..Или може би е цялото сърце...Половинката душа,половинка от любов,половинката от мен самия..Искам аз да я прегърна,да я целуна и това защо?Скитник срещнах аз и го попитах:"извинявай господине..Какво е любовта?"
отговорът беше прост,но от части май не искаше самотникът да ми го каже..И започна да разказва история.История реална и то за любовта.
Разказва ми...Аз слушах с поглед пълен с мисли за спомени красиви..
Слушах,но не чувах мислех си за теб..
Нещо искрено,нещо истинско,нещото.. с главно Л..Любов..
Мина време час,два може и повече да е било кои знае?Кой мисли?Кой въобще го грее...
Той погледна ме и каза:"И така приключи моята история..."
Станах тръгнах да си хода...До гуша ми дойде,спомени красиви и всичките са сиви,моята половина,моята душа...Е някъде,но не с мен и не сама...
Тръгнах със сълзи плуващи в моите очи,и в остатъка от мен..
Скитника изтича хвана ме с ръка и ми сподели..Едва...Едва...
"Тичай,намери я!Тя ще бъде твоя!"
Попитах го кога?
Той отвърна:"Аз не зная,но за тебе тя е любовта!"

маска

С маската се появяваме на таз земя.
С маската напускаме обителта.
С маската живеем и градим.
С маска ли сме всички до един?
С маска хората се крият.
С маска хората се губят.
В маската се губи личността.
В маската изгубих любовта.
В маската напускам таз земя.

кретения

Возех се с мотоциклета,
на главата със каскета...
Дълго карах по шосето,
свършвах вече горивцето...
Дадох изведнъж назаден,
щот усетих, че съм гладен.
Гладен- гаден- все едно,
спрях се под едно дърво.
Там огледах се- уви,
нищичко на вси страни.
Само дългите полета,
няма лафки, кафенета.
Вече бях умрял от глад
(как живеех в тоя ад...)
Спрях се, викам си "Ура!"-
имам аз една торба,
в нея мож' да има нещо,
нямаше да е горещо...
Е, все пак ще е храна
...ама ми се доплака.
Гледам аз- торбата празна,
а на дъното е мазна:
баничка ще да е имало,
кучето я е изяло!
Викам си "Ще го утрепя!",
хващам го, [[тука си слагам малко цензурка]]
То пък взе да ми скимти,
викам му "Горкото, ти!",
"Аре бягай ся от тука,
че за тебе не ми пука"
Там оставих го горкото-
сам- самичко под дървото.
И отпраших с пълна газ,
по шосето дълго, аз.
Стигнах до градът голям-
мислех там да се наям.
Търсех малка закусвалня,
но намирам аз къпалня:
"Баня" пише на вратата,
"Оставете си нещата",
"Дрехите си съблечете,
тук и тях ги оставете".
Да бе, как ще ги оставя,
може да си ги забравя...?!
И поглеждам аз надясно,
виждам кафененце тясно.
Влизам вътре и си сядам,
казват ми да "заповядам".
Викам "Дай специалитета,
сервитьорчице, проклета!".
Тя свирепо ме поглежда
изпод лявата си вежда,
вика "Марш от кафенето,
...[[Тук слагам три реда цензура...]]
...
...
Само пиеш и ядеш-
трябва да го разбереш!"
Казвам "Моля ви се ся,
само дайте ми храна!"
Обещавам: "ще си трая,
както само аз си зная"
Но категорична тя е-
хич не чака, не се мае

Ледено сърце

Защо ли нявга те видях,
защо ли с теб се запознах,
защо плени ти моето сърце,
а после каза твърдо не.

Каза, че държиш на мен, но не е така.
Каза ми, ти прости и разбери,
но как да простя и разбера аз това.

Как забравя лъжата ти в нощта,
как да забравя мъките за моите безброй сълзи.
Как да забравя за твоите красиви очи,
как, как, как, кажи ми как.

Но добре ще ти простя и ще се разкарам от света.
Ще постъпя като теб в един ясен ден,
ще се махна и ще се простиш с мен.

Имах аз приятелка добра,
но тя се случи зла…                                                                              
Простреля ме в сърцето,                                                                                 
с думите отровни!                                                                                  
Разби ми ти живота,                                                                                  
ще те мразя до смъртта си.                                                                                  

Тогава аз избягах със сълзи,                                                                                  
но не от болка, а от отрова.                                                                                
Но не каква да е отрова,                                                                                  
а отрова от приятел - уж добър!                                                                                 
Избягах с кръв в очите…                                                                               
И после, предателят съм аз бил.                                                                                   

Но НЕ, НЕ, НЕ, не е така!                                                                                  
Тука сбърка ти,                                                                                   
но ти не ще да разбереш моите сълзи.                                                                                  
Дори и след хиляди луни.                                                                                    
До тука бe с твоето ледено сърце                                                                                

Аз я помня

Тя е там и аз я помня...
Тя е същата почти.
Искам я,но тя мен не помни
и пълни очите ми с сълзи...
Искам пак да я прегърна
блясъка в очите и да зърна..
Тя е там и аз я помня...

Но дали е същата почти...?

Живот или отрова

Палиш последната цигара.Не е преминала и средата на нощта и не знаеш колко остава до новия ден,нито до следващата кутия.Виждаш живота си в пламъка.Гори бързо и неусетно,понякога угасва...и цигарата,като него винаги свършва по-бързо от колкото ти се иска.Всичко,което даваш на света е дим...а на себе си-щастие и отрова.Не са ли те понякога едно и също?Винаги водещи до пристрастяване ?

Живот наопаки

Най-несправедливото нещо в Живота е....
Начина по който свършва.
Егати, животът е труден.
Отнема голяма част от времето ти.
И накрая какво получаваш?
Смърт!
Какво е това, някаква премия?

Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. а
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика.
След това отиваш да поживееш в старчески дом.
Оттам те изритват, защото си прекалено здрав.
Отиваш и си получаваш пенсията.
След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането.
Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията.
Стигаш до началното училище.
Ставаш дете.
Играеш си.
Нямаш отговорности.
Ставаш бебе.
После влизаш обратно.
Прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка.
С централно отопление.
Джакузи
Румсервиз на почукване.
И накрая свършваш като оргазъм.
Амин!

Като камък, но дали без чувства?

Седи си тя и чака вечността...                                                         

Седи сама потънала в тъга..
Подадох и ръка,
Но отвърна тя с тъга...
Попитах я защо...
Отговорът не последва..
И сега да минете покрай края на света,

тя ще е там и ще чака,
Ще седи и ще гледа в безкрая...
Ще седи и ще мечтае за рая...
Ако някой мине и я види ...
ДА и предаде да чака!
Да чака...Онзи другия..нека го дочака..
Нека заедно са те в безкрая,
но ще дочака тя смъртта-аз зная...
И пак сама ще си посрещне края...

На този свят има два типа хора.

На този свят има два типа хора-едните приказват,а другите действат! Повечето хора само приказват, но когато всичко бъде изказано действащите променят света. А когато правят това те променят и нас... Затова никога не ги забравяме! От кои сте вие? Само приказвате или направо действате? Защото между нас казано,всичко останало е шикалкавене...

Една тъга, една мечта

Една тъга или една мечета и аз не зная...
Ще бъда ли отново в рая ?
бих направил всичко за да съм с теб!
Бих направил всичко за да преоткрия рая..
бих направил всичко за да се събудя и да сме заедно в без края..
бих направил всичко за да се отърся от тъмата..
направих всичко за да напусна аз мъглата..
събудих се и попитах се,защо?
продължи напред и сложих на живота си безсмислен края !
и правилно постъпих тук,аз зная!!!!
сбогом ще ви пожелая!

Земя, душа и обширна синева...

Земята е свобода, а свободата е от нищо да не изпитваш долния животински страх.

Страx от живота,което значи ужас пред смъртта, страх пред истината, което значи, че си в плен на лъжата. Да си господар на чувствата и настроенията си, да си над тях!

 Тоест - да летиш високо!

 Естествено като владееш емоциите си, не значи да си безчувствен, не правете тази грешка, а напротив... Уникалните сме като одрани кожи, чувстваме се малко. И затова сме развили способността да сме силни - за да го понесем. Не да се крием зад собствената си болка...
"Следвай своята Съдба - и не пречи на другите да вършат същото! Не бягай от Съдбата си, не търси чуждите Пътища, не ги отнемай от никого.
Упътвай, ала не мъкни никого по пътя на неговата орис!"
Така би трябвало да мисли всяко едно същество имащо душа, имащо дух, имащо силното - граничещо с лудост желание да обича и живее...
Всеки може да те мъкне по пътя на твоята синева, а можеш ли сам да се изкатериш до върха?
Можеш ли да откриеш там горе, на върха своят дом ? 

Своята мечта...