За теб, русалке с крокодили в очите

Пътуване към себе си, загубване, намиране, красиво е...
 Днес си дадох сметка, загубен там из хилядите релси
 - на далечното място, където не си...
Загубен, самотен - със спомен за люляци,
но без слънчогледи - те бяха свели глави.
Загубих се, не съм веч' твоят принц,
не съм и бил принца с диамантено сърце.
"Не мога", "не искам" или май беше "не знам"?
Липсва ми твоята огнена кожа,
липсва ми допира на сетно стенание,
лиспваш ми...
Твоите галещи, нежни ръце,
кожа - кадифе, усмивка сутрин с чашка кафе.
Ах, спомени красиви за дните ни диви, ах, ах...
Знаеш ли днес се загубих, бях там насред нищото,
на чуждото място, на новия свят.
Стотици километри - релси, животи и всеки път ново начало.
Имам сили, вече го знам.
Мога да го надживея дори,
но дали ще забравя малката кафена лъжика,
която прегръща целият ми свят с ръце.
Малка, нащърбена лъжичка, а в нея цяло море!

Море от спомени, любов и малко, но любящо сърце.
Говорехме за звезден прах, за радости, мечти.
Бяхме частица от цяло , две половини на разпилян звезден прах,
бяхме заедно и в смях , и в неволи.
А виждам по улицата вървят влюбените и се държат за ръце,

а аз седя и гледам снимка в портфейл. Боли...
Забравям вече, защо с мене бе,забравям красивото лилаво небе.
Обичам те, с всичките малки дефекти!
Обичам те, с нащърбените ти ръбчета,
с лошите дни и глухачрени помисли.
Обичам те, със запетайки дори!
С вечното мъмрене, с малко бърборене,
с твойто затваряне в душевни стени.
Със слънчогледови кифлички и люлячни нощнички,
с малко вулгарност и известна романтика,
с всичкото детско и малкото страшно...
С всичко обичам, с каквото се сетиш.
Рисувахме пристани, рисувахме облаци,
плачехме снежно и дъждовно ги мразехме,
а накрая пак слънцето ни галеше в ранни зори.
О, да ... красота.
Изгради ме и счупи ме, повреди ме, разпиля ме,
изврати ме през твоите призми необятни.
Чувствам се малък, смешен, странен дори.
А как искам да не минавам покрай красива цветарница
и наум да не избирам букети за теб.
Как искам да си тук в ръцете ми,
да те издухам  и да кацнеш на поредният слънчоглед.
Търсих мъничко опора, в малките ми мили жестове към теб.
Но уви намери сили да направиш немислимото дори.
Показа ми, че вече намерила си ти другаде късмет.
Ще се разпилея, ще изчезна, не ме търси в ранните зори.
Искам само, пак да те помоля, не проливай крокодили,
не пълни планинските реки.
Исках много да съм принца с диамантено сърце,
но уви оказах се принца с неволя в ръце.
Ще успея, нали ти обещах! Помниш ли ?
За теб го правя, май и мъничко за мен.
Ще ме видиш там, успял ще съм да се преборя,
с дракони и демони, с вътрешните страхове,
но за жалост не мога да ти обещая,
че в мен отново някога ще видиш - за тебе тъй красивото в мен дете.
Не мога да ти кажа, че отново ще ридая и със думите ще си играя.
Не мога и не искам , тук приключва моят пристан,
тук приключва последното ми морско пътешествие
и тук, любов, слънчогледите приведоха глави.
Превръщаш ме в звезден прах и даже не разбираш,
че ме пръсваш на хиляди сияйни, пеперудени парчета.
Летят в посоки най-различни, откриват нови висоти,
но са твърде малко, че при теб да се завърнат,
твърде малко за да съм способен отново да те зърна.
Не съм способен да съм половинка от сърце за нас,
не съм способен да съм отново половинката от цяло.
Но нали съм мечтател, така ме лъжеше чашка със спомени,
Ще опитам някой ден, да се върна до пристана,
но не ще съм твоят морски вълк, а отдавна ще съм станал морска пяна.
Грешника ще е поробен, но ще пази някъде в свойта тъмнина,
мъничко откриване от теб- пред мен, от мен- пред теб
и разбира се от нас - пред шепа звезден прах.

Котешки сезони

Понякога когато облива пак те самотата,
понякога когато люлаците овехтяват,
когато исакш да се къпеш в слънчогледи,
когато липсва ти - лунната ни похот.

Тогава замисли се за ангелските мирогледи,
тогава прегърни ме с мечтите запустели,
тогава, моля ти се, с топлината погали ме
и недей да си играеш с априлски кукловоди.

Понякога когато не усещаш пролетта,
когато виждаш - чувайки нощта,
когато пак усещаш мрак в душата,
когато искаш да крещиш, но нямаш думи в устата.

Тогава спри! Дари ме с усмивка,
погали отново всичките глухарчени преструвки,
дай ми ти прегръдка, нека прецъвтят всичките лалета.
Виж ме, гледам втренчено в изумрудените ти сълзи.

Виж ме, скрий емоциите ни от света,
чуй ме и кажи ми, че не е било в съня!
Щеше тихо до глава ми да си приседнеш,
щеше нежно да рисуваш в моито мечти.

А къде ни нас докара лудостта?
Пак забравихме красивото на радостта,
във вчерашните вечно черни мирогледи,
породихме тъмна-черна даже сивота...

Когато виждаш пак света през майските си очила,
когато искаш с цветята нарисувай ми дъга!
Ще съм там под нея, с усмивка на лице,
ще те чакам , ще попея и ще стиснем пак ръце.

Когато мислиш, че приятелите пак са зли...
Егоисти, долни , гадни - пак душата ти крещи,
но не си сама, не си ти пролетно знамение,
зимата е там зад тебе, крепи те с криле.

Крие се в сянките. Ах, тази твоя зимна измяна,
чака те, да ти помогне, да се случи като на игра!
Да те види, да те погали, да целуне твоята ръка,
иска само мъничко от време, но е вечно от бамбук.

Иска малко да свали от твойто бреме,
но сърцето каменно е пак напук.
Не показваш слабост, отиваш на война,
а забравила си драга - силата на любовта.

Не препускай бързо към майските ливади,
защото юнските чада те дебнат в засада,
а след тях се нижат месеци безкрай,
сезонни надпревари- измислица за рай.

И чака, чака, чака... Тази твоя зима...
Чака да ти свърши пролетта,
чака да замине си и лятото дори,
чака да се върнеш с твоите люлякови песни.

Чака да разбудиш истинската радост,
  да разтопиш в зората, пак сърцето замразено,
да повярва в красотата, да загърби сивотата,
и от белотата на кокиче, пак да сътвориш жена.

Със слънчогледена роса, да открием с тебе заранта.
С люлякова пролет да си избродираме картини,
да не забравяме за слънчогледовите маси!
Ах, котешките чашки за кафе!

И накрая- като малка, нащърбена лъжичка,
която събира всичките сезони в ръце!
Ще дойдеш тихо в съня ми, кротко ще приседнеш
и ще нарисуваш ми, пристан от кафе... 

Историята на моято майка

Разкзват ми различните неща,
разказват ми, че била си ти добра.
Разказват за весел  - детски смях,
за очи побиращи морето.

Разказват ми различните истории,
коя си ти, къде била, къде пък не.
Разказват, че имало е там злина,
имало е като във всеки друг човек.

Любопитсво леко в мене натежава.
Къде си и как изгуби своята жарава.
Защо реши да свърши всичкото така.
Защо реши да ме лишиш от любовта.

Разказват, че била си истински приятел,
достоен, честен - красив човек.
Разказват за твоят ум прекрасен,
за възможности и изобретателност да е опасен.

Разказват толкона красиво, диво , страстно, лекинко пенливо.
И виждам в погледа на твойте приятели любов,
любов изпитана към истинско създание, наричат те - сестра!
Е приемам те и ще те помня, макара и да не опознах най-важното...

На майка любовта

Русалчени сълзи

Здравей русалке, изгуби ли надежда,
загуби ли се в спомените за мечти ?
Не губи надежда, писма ще долетят.
С гълъб, сова, с частица от любов.

Не рони сълзи, не наводнявай ти морета,
не погубвай в сърцето - цветните полета!
Запазиси люспите и изумрудените ти очи,
запази си спомена, че да живеят нашите мечти!

Виждам - наранените от лутане крака,
виждам - малките солени капки,
чувам от далече песента,
на лилави пристани оставени.

Знам, че май боли и твоята душа,
боли, скърби, но надявам се да ми прости.
След години, чакай да дойте песента,
Ще се носи окрилена от писма.

Спомени за дневници оставени.
Ах, русалке малка, ще ми липсват твойте крака,
бурното надбягване в лудешкият галоп.
Непрестирното раняване в невинните игри.

Принцове, принцеси, барони, баронеси.
На всичките най-цинично ще говоря.
"Граф ли си ? И какво ? Да не си велик?"
Защо погуби моята русалка и направи я жена ?

Не ще просто таз обида към моето сърце,
не ще забравя, че изтръгнаха те от тез ръце!
Но помни русалке с ангелски крила,
ще те намеря и ще ти покажа радостта.

Ще изпия всяка какпа от солената сълза,
ще те преведа под обещаната дъга,
пък нека луди сме, че вярваме в една мечта!
Нека луди сме, че пишем си писма за любовта!

Ще се завърна аз при тебе като морски вълк!