Простете, но и аз като всички живи създания черпя моята муза отнякъде, а тя изчезна.
Изгубих я, рабирате ли? Хах, навярно не, но нищо ще ви разкажа.
Моята муза е малка, сладка, леко зла.
Моята муза е винаги в секси пола.
Моята муза е истинска и неподправена!
Моята муза е от мечти направена.
Люлякови нощи и изумрудени очи,
цветни спомени с кристални сълзи,
моята муза, тя може и иска , и вдъхновява,
а понякога даже не го и осъзнава.
Дълго време си мислех, че моята муза е жена. Дълго време се заблуждавах, че тя е една.
Не, всички вие сте мои музи. Всички вие ми давате по-малко и ме правите по-голям - отвътре.
Днес ми казаха нещо прекрасно - казаха ми, че трябва да странствам, да изпия света с очи и да ви го разкажа, с думите с които още не мога да жонглирам.
Отвориха ми очите, напомниха ми кой съм, къде съм, кога и защо трябва да съм.
" Здравейте, музи" - ох, как искам да ви събера всичките тук, заедно. Да се смеем, да ридаем, да ми показвате, зашо обичам този свят. Да ме лъжете колко съм прекрасен, да летим с танц напред. Карате ме да мечтая...
Мечтая да видите света през моите очи. Свят, в който спомените не тежат. Свят, в който мечтите се постигат, а вечер когато луната изгрее - слънцето я чака, за да и даде слънчоглед.
Свят, пълен с пристани на края на света, свят пълен с блясък в очите, а не спомени в чашка кафе.
В този свят ти си и слънце и луна,
в този свят ти си залез със дъга,
в този мой свят няма тъга.
Света, в който музата ми показа радостта!
