История за страха и чувствата

Когато вечер пошли помисли те завладеят,

тогава, когато сърцето на ума изневерява.
Когато спомените тялото облеят,
тогава, когато искат ти се грешните неща.

Когато двамата с теб сме под откритото небе,
тогава, когато мислим си за пристани.
Когато слънцето се скрива в нощта,
тогава, когато надига странника глава.

Искат ни се обещания красиви да изпълним,
независимо от времето им ранно.
Искат ни се милионите мечти да сбъднем,
независимо от парченцата сърца...

Но зная ще ме разбереш и този път, нали ?
Съмненията в душата пак ще  пренебрегнеш
и ръка в мрака при мене ще протегнеш,

и после тиха, плаха, но непримирима...

Когато видиш вътре в мен уплаха,
на главата ми ръката ще положиш
и после пак във вихреният бяг
ще продължим напред да си мечтаем...

Приказки красиви, за всички самодиви,
приказки прекрасни, за нощите ни страстни,
приказки недоразказани, за децата незабравени,
приказките най-красиви са пред нас.

Когато вечер помислите пошли пак ме завладеят,
тогава и само тогава, ще разказвам, ще ридая,
ще мечтая, ще се смея, ще попея, ще играя!
Нека луд съм аз ,за вас! Нека луди моите думи са!

Но тази вечер под нощтното небе,
ще разкажа историята на таз душа,
сценария на трагикомедия една.
"История за страха и чувствата"

Знаеш ли колко самотен е вятъра ?

Знаеш ли колко самотен е вятъра?
Как нашепва с гласът си неспирно?
Как те търси нещастника,
как бленува по твойте коси...

Знаеш ли как изгубено слънцето,
чака да види неспирни звезди ?
Как си свети с надежда безпомощна
и се надява за на глухарчени спомени.

Чуваш ли как стене луната ?
Как припява със звездите дует ?
Как меланхолично си пее баладата
със спомени скъпи за летни цветя.

Виждаш ли как се оглежда небето?
Как с копнежи преглежда света?
Как с малките жълти очички
търси надежда в стари мечти...

Виждат го там на пристан самотен
и небето, луната, и слънцето с вятъра,
гледат  оклюмало пролетно цвете,
а то си чака там мило глухарчето,
чака да литне в спонтанни игри.

Знаеш ли колко самотен е вятъра?
Щом с глухарчето се даже раздели...
Няма там вече небе и звезди,
няма го слънцето да топли с лъчи,
няма я даже таз малка илюзия,
която го носеше в неспирни игри.