Среднощен екстаз

Понякога докато си мисля за теб,
се замислям как искам бавно да прокарам език по неустоимата ти шия, да усетя как настръхва кожата ти, да чуя сетно издихание изтръгнато от втвърдилите ти се гърди. Искам да докосвам нежното ти възбудено тяло и да усещам как кожата ти се затопля.
Да усетя допира между краката ти,
да усетя притискането на бедрата ти.
Да чуя стон и вопъл на възбуда,
да те докарам до тотална полуда.
Искам да облизвам нежно ушите,

и да шепна мръсно за душите ни.
Искам да те ненаситно обладая

да те докарам до екстаз,

че да ти завиждат и в рая!
Да усещам твоите извивки,

под намачканите ни завивки.
Да крещиш и стенеш от полуда,

от нереалната възбуда.
Да ти дойде сама да се докосваш,

бавно, плахо, нежно точно там!

При благата на бедрата.
Харесва ти нали?
Давай от възбуда ти  КРЕЩИ!

Себе си бъди, дива, страстна, ненаситна,

красива, емоционална, извратена.
Познато ли туй звучи?

Не питай ме тогаз,

Защо ли във всеки късен час,

Си мисля мръсно за нашия екстаз!

I carry the dust of a journey

That cannot be shaken away

It lives deep within me

For I breathe it every day

You and I are yesterdays answers

The earth of the past come to flesh

Eroded by times rivers

To the shapes we now possess.

Come share of my breath and my substance

And mingle our streams and our times

In bright infinite moments

Our reasons are lost in our eyes.

Болка ли си ,тъга или омраза?

Добре дошли на нашата трагикомедия

Коя си ти ? Какво направи с моята друга половина? Болката ли си ? Тъгата ли? Или си чистата форма на омразата? Къде се изгубих? Защо се лутам в тъмното и се чувствам чужд? Защо съм чужд на моя собствен мрак? Защо съм тъй далеч от моя мрачен спътник? Защо боли? Защо гори?
Коя си ти отново питам? Защо си толкова жестока? Не помня те така? А нявга те познавах? Защо препуснахме така? Защо всичко се размазва около нашият бяг? Искаш да спре и да продължим, но как ? Кажи ми как се постигат и двете? Жестока ли си ? Или просто ти харесва да си играеш с мен? А харесва ли ти ? Доставя ли ти удоволствие моята болка? Кръвта течаща от пропастта зееща в моите гърди ли ти харесва? Възбужда те нали? Да ти го изтръгна?  Защо дишаш толкова учестено , защо се изпоти? Пъшкаш ли ? Или е стенание? Нека стенем заедно... Примамливо.. Не мислиш ли? Ти ще стенеш от удоволствие, нали? А аз от болка, точно както го харесваш, нали? Къде остана животинския секс? Чистите чувства? Защо прокуди моя мрачен спътник? Защо ме промени? Защо ме нарани? Защо изгаври се с мен? Защо боли? Защо те мраза? Коя си ти ? Защо боли от сблъсъка на чувството ни на тъга? Но беше красива катастрофа, не мислиш ли? Ах, колко красиво горяха нашите чувства, ах тези светлини на върха на игривите пламъци... Възбужда ли те тази мисъл? Не?! Защо тогава стенеш? Та нали ти бе ледена кралица? Нали пробуди в мен доброто, за да може ти да си злата? Не беше ли това целта ти? Ох, горката... Нима не знаеш? Нима не разбираш? Та ти точно това направи? Какво е това нещо в мен? Защо ми нашепва на болка? Защо напява на тъга? Защо крещи на омраза? Но нали ти изтръгна моето сърце? Как е възможно? Как? Как е възможно гниещата ми плът да крещи? Луд ли съм? Или може би полудявам ? Защо искам Париж, Неапол, Сан Антонио ? Какво се промени? Защо се чувствам друг? Нима пак виждам в мрака? О, нима това е силует? О, какво направих? Защо го убих? Защо ми харесва тази течаща кръв? Защо ме възбужда? Ох, защо е толкова приятно? Боли ли те? Крещи!!! Защо твоята болка ми харесва? Нали до скоро мислех само за твоето щастие, какво се промени? КРЕЩИ! Защо, дявола ме изкушава? ЗАщо подписвам този обет с кръв? Защо имам всичко? КАК се озовах в това легло? Кога стана сутрин? Откъде имам пари? Откъде се взе тази спортна кола? Ти защо лазиш в краката ми? Защо си цялата в черни кожи? Защо си с това бюстие? ЗАщо си с жартиери? Какви са тези ботуши? О , колко си секси! Защо си застанала таке пред мен? Секс ли искаш? О, мамка му... НЕ СПИРАЙ!! Момент на сладост... Защо е толкова приятно? Нима това си ти за мен? Нима я няма вече любовта? Нима изгорихме пристана и остана само сладостта?  Нима забрави плановете ни безбройни , нима , нима , нима? О, какво си ти? Болка по отминалите дни? Болка по миговете, някак си несподелени? Болка? НО ПО КАКВО?
    Да не си тъга? Но , тъга по? Тъжа ли за теб? Може и да ме боли, но дали тъжа? Ти ми кажи! Нали беше моя сценарист? Нали пишеше сценария на моя живот? Къде се скри? Защо те погълна и теб мрака? Защо си по-зла и от моя странник? Защо прегърна мрака? Нали ти бе моята светлина? Сега какво ще ми освети пътя?
  Защо продължаваш да стенеш? Толкова ли съм добър? Или просто симулираш? Всичко ли бе симулация? Къде е пристана? Това обгореното неговите останки ли са? А ти къде си ?
   Защо пак съм в леглото? Защо пак е сутрин? Пак ли е първи? Какво се случва? Сделка с дявола ли сключих? Нима аз съм дявола? Не, явно не съм, нали? Защо пак подписвам с кръв? Но, това не са ли моите инициали? А ти защо си тук? Нима си с него? И с него ли? Къде отиде моята светлина? Къде се изгуби ти? Кога се изгуби? По тази загуба ли тъгувам?
    Защо не те мраза? Или пък те? Границата е малка нали? Колко е малка само тази граница, нима е една крачка? Нима е само един миг? Нима е толкова малко и близко това разстояние?
   Защо пак стенеш? Да не би да си възбудена? Все още? О, колко си красива! Защо си толкова красива? Нима това не е нечестно? Спри! Стига !!! Възбуждаш и мен... Защо крещиш ?!

Свърши ли ?
Това ли беше?
Защо пак боли?
Умирам ли?
Каква е тази тъга?
Защо те мраза?
Така ли приключва нашата приказка?
Защо не ми каза коя си?

Болка ли си , тъга или омраза?