Зад другата страна на огледалото

Зад другата страна на огледалото,
зад лунните пейзажи от розови портали.
Зад маските фалшиви и скритите преструвки,
зад детските игрички и нощните милувки.

Там от другата страна, при пристана самотен,
там зад огледалото - подпряно в рамка до леглото,
там в червените треви на оранжевите небеса,
там където ти си аз, а аз съм ти за красота.

Зад ефирните пейзажи от картонени декори,
зад люспестите облаци, на малки марионетки,
зад сатенените спомени за всичките изгори,
зад стени иззидани с желание за опори.

Там си ти и ти си като мен, но някак друга,
там си пеперуда , но с прелетна премяна,
а от другата страна аз съм и чакам първата зора,
монетата върти се... Eзи или тура.

Живот, въздух и мечти

Заминаха си тучните ливади и люляковите мечти,
замина и спомен за греха - запълнен с тъмнички игри.

Задави ли се вече, с въздуха с който те дарих ?
И питам, и стена , и стих след стих...
Насити му се знам, усещам, обгръщам те с ръце...
Все пак си облачна, но половинка от сърце.

Заминаха си буйните бригади, пълни с среднощен Суинг.
Замина спомена за пеперуда върху червеният фенер.

Понякога в живота крилете на емоцията
и обремененоста поемат контрол,    
но това не винаги е за лошо , това може
да доведе до откриване на нови пътища,
светове, вселени, мечти, съдби,     
да ни открие красотата на пътят,     
а именно пътият наречен - живот.      

Букети наум си избирам

Вървя и ги виждам , влюбени...
държат се за ръце, загубени!
Държат се, смеят се усмихват се,
щастиливи от малки пеперудки прихват,
а в мен, в мене спомени притихват.Kъде си? Изпуснах май перона,
неискам вече да избирам букети наум.
не искам напразно да вдигам шум,
а просто, вечер, в късна вечер да си там,
да усетя допир когато ръка ти подам,
да усетя красота , аромата на коса,
да прегърна цялото на кадифената душа.