Понякога когато ходеше нощем по тъмните улици,
когато той беше на власт...
Чудеше се, защо улиците шепнат ми истините нощем,
но после си казваше :"And here i go..." - и продължаваше своята безмълвна крачка.
Тогава за пръв път се случи нещо странно, ново и различно...
Тогава за пръв път се случи нещо странно, ново и различно...
Те заговориха един на друг.
За Крисчън това бе ново - до сега не се бе случвало странника да се опита да го заговори,
За Крисчън това бе ново - до сега не се бе случвало странника да се опита да го заговори,
до сега ТОЙ просто взимаше власт,
но явно се случвали и такива неща...
Диалога беше семпъл, даже прост.
Едно от онези малки расговорчета,
Диалога беше семпъл, даже прост.
Едно от онези малки расговорчета,
който ти показват накъде върви животът...
Както винаги наопаки.
Смърта е премия мили мой!
Живот или учение - мъртъв бил ми той...
Страннико наддавай, маските разкарай!
Страннико нападай, живота ни подкарай.
Пък нека всичко да кипи, от живота заграби!
Мрака остави! С мене повърви.
Маската свали - трите прости думи ти кажи...
И пътят с мене извърви,
Както винаги наопаки.
Смърта е премия мили мой!
Живот или учение - мъртъв бил ми той...
Страннико наддавай, маските разкарай!
Страннико нападай, живота ни подкарай.
Пък нека всичко да кипи, от живота заграби!
Мрака остави! С мене повърви.
Маската свали - трите прости думи ти кажи...
И пътят с мене извърви,
заедно миналото ще загърбим...
Ще се извисим и пак ще си побъбрим.
Спри да гледаш към кръвта!!!
Погледни към новата, по-светлата зора!
Не искам пак да влизаме в нощта и да се крием в мъгла...
Просто е... Маската махни, на света се усмихни и подай ми ти ръка...
Ще се извисим и пак ще си побъбрим.
Спри да гледаш към кръвта!!!
Погледни към новата, по-светлата зора!
Не искам пак да влизаме в нощта и да се крием в мъгла...
Просто е... Маската махни, на света се усмихни и подай ми ти ръка...