Среднощен екстаз

Понякога докато си мисля за теб,
се замислям как искам бавно да прокарам език по неустоимата ти шия, да усетя как настръхва кожата ти, да чуя сетно издихание изтръгнато от втвърдилите ти се гърди. Искам да докосвам нежното ти възбудено тяло и да усещам как кожата ти се затопля.
Да усетя допира между краката ти,
да усетя притискането на бедрата ти.
Да чуя стон и вопъл на възбуда,
да те докарам до тотална полуда.
Искам да облизвам нежно ушите,

и да шепна мръсно за душите ни.
Искам да те ненаситно обладая

да те докарам до екстаз,

че да ти завиждат и в рая!
Да усещам твоите извивки,

под намачканите ни завивки.
Да крещиш и стенеш от полуда,

от нереалната възбуда.
Да ти дойде сама да се докосваш,

бавно, плахо, нежно точно там!

При благата на бедрата.
Харесва ти нали?
Давай от възбуда ти  КРЕЩИ!

Себе си бъди, дива, страстна, ненаситна,

красива, емоционална, извратена.
Познато ли туй звучи?

Не питай ме тогаз,

Защо ли във всеки късен час,

Си мисля мръсно за нашия екстаз!