А понякога хората просто се чудят

А понякога хората просто се чудят,
картина на две разделена...
Светът от две съграден е!
Но защо, кога , къде , кога ще сложа края?
Кога ще отида в рая?
Кога ще преоткрия адовите порти?
Кога ли света пред мен самичък ще да се изпорти...
Всичко се изпунти,
Но нещо в мене се пробуди..
Чертата пак се слива...
Картината прелива?
Какво се случва и защо ли не намирам?
Пак до тебе май опирам..
Кратко-срочни нужди
и още по-кратки планове?
Или май не беше така...
Бъркам ли?
ТИ лиси ?
АЗ ли съм?
Или е моето ампутирано сърце?
Не ти си просто дете...
Поредният плод на болното Въображение...
Няма проблем нали си е моето падение...