Нощта пленителна - прекрасна

Мрак, сумрак, не ме познаваш знай,
Затова интересен съм ти до безкрай!
Ще опознаеш моята душа,
ще ти оскучая в нощта.
Но с луната ти си поприказвай, 

на нея за мене ти кажи,
ще изслуша, ще намига,
ще пръсне истински сълзи дори!
Но таз страст, за нея аз си милея.
Но съм силен ще го преживея.
Люляци и рози, теменужки, че и слънчогледи,
за мене всички сте специални, обичал съм ви...
Обичал съм ви истински дори.
Романтично ми е във нощта.
Искам да усетя всичко, ВСИЧКО
всичко... от страстта!
Но не ще насмогна да го понеса..
Не ще насмогна да го в стих или сонета...
Не ще насмогна да го пресъздам.
Но ще опитам и ще се видим там.
Там на лунния безкрай!

Там в рая на нощта