когато там си и с ръце го пак обгръщаш.
Когато поглед в миналото пак обръщаш,
а аз те гледам, с мисловни мирогледи
и виждам, и зная, и чувствам
просто усештам.
Усещам мирис, на вели слънчогледи.
И виждам сртах, зад лунните разходки,
защото знае сърцето накъде да ходи.
Не ще помогнат старинните находки.
Не ще почувстваш ти спокойствие,
дори след всичките ви водки.
С кафето сутрин и шепа палачинки,
с усмивка ранна, от малките тръпчинки.
С лунички скрити - в любов обвити.
С дар ценен да обичат душата.
С него възпитай децата,
зашото те са ключът към душата ,
защото с вятъра вее се спомена,
защото с морето идва свободата.
Защото там те чакам, пак влюбено,
защото виждам, че пак си загубено.
Разходки страстни в късните доби.
Разходки пламенни, но скрити в скоби.
Разходки, със запетайки лилави.
Рзходки, пред които и грешните са прави.
Разходки за допир, а той за утеха.
Утеха за спомен, а той за гротеска!
Гротеска по точки, въпроси и мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар