в ждоба поглеждам, ден пидир ден.
Когато света е мрачен, чужд и студен.
Само спомени в джоба душата ми сгряват.
Наричат ме с много имена...
За някои мечтател, за други любов,
за трети писател, за четвърти небослов.
Когато понякга утрото намери слънцето в мен,
когато остана без думи, но с ъс спомени, с дъх затаен.
Когато се скрия, да не говоря - да не се срина напълно,
когато ти пиша, на тебе говоря, макар и непълно.
Когато фрагментите в мене крещят,
когато елементите на душата скриптят.
Когато за спомени празна душата е,
когато ги търся, но на части сърцето е.
Познаваш тези дни, нали ?
Помниш мечтателските ми сълзи...
И аз помня, помня твоите румени страни.
Подгъва на блузата, нервинте пръсти.
Малки, красиви неща - по джобове скътани,
сгряват ме вечер в самотната стая.
Спомени мрачни, други сълзливи.
Спомени мой, лишни и красиви.
Помня те и тебе, вечно засмяна.
Поня и теб! От слънчогледи огряна.
Помня лавандули, кокичета , лалета.
Помня ви всички - в безкрайните полета!
Защото когато остана без думи,
и вие ме помните макар и безмълвни.
Виждам го, в " лайкове" и подхвърлени очи.
Виждам го, в постове - на моите мечти.
Ще помня кафето, котето, виното.
Ще помня и покрива, тавана, страстта.
Ще помня, ще помня, но май не ще да мечтая.
Ще помня, че всичко затворих в сърцето си в стая.
Ще помня, че май сам заключих си рая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар