Мъртва топлина...

Сбогом цвете нежно и страдално,

сбогом ти принцесо със сърце кристално.

Хванах те в ръцете си, но то опазих,

Хванах те със сърцето си и загазих.
Влюбих се епично, диво, страстно.

Но загубих нещо тъй прекрасно.

Боли ме да те чувам,
боли ме даже да те гледам. 

Кога се случи, че себе си пречупиех,
кога се случи, че себе си отдадох...
Къде изгуби се в мене мрака?
Къде изгуби се студенината?
Защо боли, където нявга бе студено?
Защо боли, където трябва да е мъртво?
Казват, че обичаш ли си ти живял.
Казват, че да си живял е тъй блажено,

но дали, кажи ми ти защо боли..
Нека болката да спре и да се върне мрака.
Нека бъда се бе си,
нека в мен угасне топлината.

Сбогом цвете нежно и страдално,

сбогом ти принцесо със сърце кристално.

Живей, лети, бъди щастлива,
Живей, лети, назад не се обръщай.
Твоите сълзи кристални ти спри,
не тъжи, лети и не спирай нивга.
Аз дадох всичко, всичко което ти откри.
Ти откри го и за себе си го присвой.

Кажи ми ти, къде го скри,

кажи ми ти, за да го преоткрия...
Морски вълк аз бях, 

но сякаш бе преди хиляди луни.

Всичко дадох и съм празен вече,
празен съм от вътре...

Празен и студен, 

мрака пак приижда в мен.
Сбогом момиче с крокодилски сълзи,
сбогом кристали разбиващи се в пода.

Събери парчетата от своето сърце,

залепи ги и лети, лети в нови висини.

      

На Елинор