Бях малък но знаех безбройни игри,
май вече пораснах, а не усетих дори.
Събудих се стар и то в ранни зори.
Мечтая да легна и малък да стана,
да се събудя с зората засмяна.
Да мога да тичам , да пея и скачам,
да лудувам на воля и тъй да подскачам.
Да гоня мелници вятърни,
да търся принцеси!
Да мечтая за всичко на тази земя!
За дракони, принцеси, подвизи и баронеси.
За приключения и авантюри, та даже и за пури!
Да мечтая по-скоро да порасна,
но нека се не случва само ще помоля,
че веч съм уж голям и к'во от туй?
В мечти ми иде пак да драсна,
да тичам да подскачам и
дракони да яздя!
А не да се тревожа за любов
и как да я предпазя...
Уф, колко са ми лишни тез
детски сладки песни...
Без мъка бяха пълни веселите дни.
Хайде фейо лунна сбогом аз ти казвам!
Яхвам го тоз дракон и не ще се върна нивга,
щот пък там ме мене чакат дните ми тъй лишни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар