Когато детето в мен се събуди

Понякога, но само понякога, когато дете в мен се събуди.
Тогава то става играе, крещи и ридае, по дивите,
но и тъй красиви нощни пеперуди.
Тогава когато то вече е будно, то някак си странно,
с усмивка хитрушка и очи пълни със свят и искри,
то самото – детето, то мъниче сладко,
то ми припомня всяка беля и почваме двама,
но с тяло едно, две души , две половини на цяло дори!
Почваме диво и весело някак да творим безбройни бели.
И играем ли , тичаме, скачаме , пеем, веселие пълно,
направо беснеем, тичат ти възрастни и питат въпроси:
„Господине, какво ви се случи, защо тичате боси?“
„Господине, добре ли сте? Да повикаме лекар?“
Какъв ви лекар бе хора? Какви ви обувки?
Пуснете детето и обуйте живота!
Тичайте, скачайте, пейте,
че май сте вии всичките веч, забравили как се щурее.