Като за последно

"-Знаех си аз бруте, знаех си.... -изрече Крисчън към вечният си спътник...
-Какво си знаеше и по-точно моля.
-Но как? Какво ? Откога? По-добре да не знам нали ? - не се беше замислял до този момент, че странника може и да говори на и чрез него.
-Все още чакам своя отговор.
-Знаех си спътнико мой, знаех, че пак ще ме предадат. Знаех, че обърна ли си гърба все някой ще оцели мишената, но този път няма да позволя да ни ударят.Този път верен мой страннико...-бе прекъснат..
-Този път ще ходим на лов!- и странника извади дяволитата си усмивка.
- О, не мили мой, никакъв лов, не и такъв, този път ще я търсим заедно. Този път ще види и двама ни, този път ще опознае чудовището! - Крисчън съзнаваше какво ще се случи и че миналото му, както и повечето му приятели ще останат просто спомен, но бе време, бе му омръзнало, бе дал достатъчно шансове!
- Този път другарю, ще е като за последно" Из Грешник