Знаеш ли колко самотен е вятъра ?

Знаеш ли колко самотен е вятъра?
Как нашепва с гласът си неспирно?
Как те търси нещастника,
как бленува по твойте коси...

Знаеш ли как изгубено слънцето,
чака да види неспирни звезди ?
Как си свети с надежда безпомощна
и се надява за на глухарчени спомени.

Чуваш ли как стене луната ?
Как припява със звездите дует ?
Как меланхолично си пее баладата
със спомени скъпи за летни цветя.

Виждаш ли как се оглежда небето?
Как с копнежи преглежда света?
Как с малките жълти очички
търси надежда в стари мечти...

Виждат го там на пристан самотен
и небето, луната, и слънцето с вятъра,
гледат  оклюмало пролетно цвете,
а то си чака там мило глухарчето,
чака да литне в спонтанни игри.

Знаеш ли колко самотен е вятъра?
Щом с глухарчето се даже раздели...
Няма там вече небе и звезди,
няма го слънцето да топли с лъчи,
няма я даже таз малка илюзия,
която го носеше в неспирни игри.