История за страха и чувствата

Когато вечер пошли помисли те завладеят,

тогава, когато сърцето на ума изневерява.
Когато спомените тялото облеят,
тогава, когато искат ти се грешните неща.

Когато двамата с теб сме под откритото небе,
тогава, когато мислим си за пристани.
Когато слънцето се скрива в нощта,
тогава, когато надига странника глава.

Искат ни се обещания красиви да изпълним,
независимо от времето им ранно.
Искат ни се милионите мечти да сбъднем,
независимо от парченцата сърца...

Но зная ще ме разбереш и този път, нали ?
Съмненията в душата пак ще  пренебрегнеш
и ръка в мрака при мене ще протегнеш,

и после тиха, плаха, но непримирима...

Когато видиш вътре в мен уплаха,
на главата ми ръката ще положиш
и после пак във вихреният бяг
ще продължим напред да си мечтаем...

Приказки красиви, за всички самодиви,
приказки прекрасни, за нощите ни страстни,
приказки недоразказани, за децата незабравени,
приказките най-красиви са пред нас.

Когато вечер помислите пошли пак ме завладеят,
тогава и само тогава, ще разказвам, ще ридая,
ще мечтая, ще се смея, ще попея, ще играя!
Нека луд съм аз ,за вас! Нека луди моите думи са!

Но тази вечер под нощтното небе,
ще разкажа историята на таз душа,
сценария на трагикомедия една.
"История за страха и чувствата"