Живот, въздух и мечти

Заминаха си тучните ливади и люляковите мечти,
замина и спомен за греха - запълнен с тъмнички игри.

Задави ли се вече, с въздуха с който те дарих ?
И питам, и стена , и стих след стих...
Насити му се знам, усещам, обгръщам те с ръце...
Все пак си облачна, но половинка от сърце.

Заминаха си буйните бригади, пълни с среднощен Суинг.
Замина спомена за пеперуда върху червеният фенер.

Понякога в живота крилете на емоцията
и обремененоста поемат контрол,    
но това не винаги е за лошо , това може
да доведе до откриване на нови пътища,
светове, вселени, мечти, съдби,     
да ни открие красотата на пътят,     
а именно пътият наречен - живот.