Нещо,странно,ново и различно

Наричат ме с различни имена, любов ли бях или тъга? Истината е една, защо не разбрах я на мига? Въпросите безчет остават, а аз се чувствам като идот. Защо си тук? Кога ще си тръгнеш? Безопасно ли е да препускаме с такава скорост из дълбините на нашите чувства? Ще тръгваш ли ? Без мен ли ? Ти ли ме спаси или аз те преоткрих? Добротата там е зная, но не виждам на тунела края. Оставаш ли ? А не ще ли съжаляваш, този път е съпроводен с много болка, безнадежно влюбена в мен ли си ? Или в идеала за това което мога да съм аз?
Кажи, не ме лъжи, къде си ? Къде сме? Безопасно ли е? Или сме умрели? Дали не е фантазия?

                Незная...

Къде си ? Фейо моя? Откривателко на добротата? Ако се блъснем в чувствата ни ще боли ли ?
Тази скорост направо ме влудява, не мога да насмогна... Изпускам те, усещам го. Изпуснах ли те вече? Дано не съм. Тук ли си още? До мен ли си ? Или оставаш спомен в сърцето ми ?
Не искам като си затворя очите да си там, а там ли ще си всъщност? До мен ли си ? Дано да си, без теб душата ми ще да е празна. Полудявам ли ? Сам ли си говоря? Чувствата ли ми говорят? Разума ли ми изневерява? Това да не е шепотът на моето сърце? Мрака ме обгръщ, осетих го и го приех... Мрачният странник живота ми диктува. По-лесно е нали? Той ми казва - аз го правя. Така е нали ? По-лесно е, нали ? А дали? Още ли си тук? До мен ли си все още? Тук ли ще си и на края? А ще ме приемат ли в рая? Съмнявам се... Защо продължаваме да препускаме бясно? Защо просто не спрем? Да си починем, а ? Ако се блъснем в ето онова чувство на вина там ще боли ли ? Мился, че вече боли...

                Пак този шепот. Защо ми нашепва, че те губя? Дали пък не е моето сърце? Но него не го ли ампутирах преди години? Какво се случва с мен? Какво пробуди в мен? Защо ме събуди? А в сън ли бях? Мечтая ли? Дали не е любовен делириум?

Кажи кое е моето име? Наричат ме с много имена, любов ли бях или тъга?

Тук си усещам, те прегърнах те! А тук ли си ? До мен ли си ? Защо не знам? Кажи ми, че си тук...
Пак този шепот, това ли е моето сърце? Толкова ли тихо шепне то? Виждам, виждам светлината! Там ли свършва тунела? Спряхме ли? Защо всичко изстива? Мъртъв ли съм? Изстиват ли и чувствата ни? До теб ли ще заспя? Кой съм аз? Къде си ти ? До мен ли си ?

И така и не разбрах, не разбрах любовта, не разбрах обичта... Пак ли ще ги открия чак когато ги загубя? Пак ли ще да ги открия в самотата... Не разбрах и теб... Но на кой му пука, хората навсякъде не се разбират.. По целия свят хората се губят в себе си и в своите маски, защо просто не се разберем?

Пак този шепот... Толкова ли тихо шепне моето сърце? Това сърцето ми ли е ии е шепотът на моите чувства, толкова дълбоко скрити ли са те? ТИ ли си ? Ще дойдеш ли нощем до мен? Ще ме прегърнеш ли, да те усетя пак? Ще помириша ли пак косите ти? Ще те усетя ли пак в прегръдките си? Тръгна ли си ? Остави ли ме? Къде си блян мой? До мен ли си ? Пак ли препускаме? Какви са тези образи? Ти ли си ? Наистина ли си ти? Наистина ли си до мен? Тази маска сваляш ли я или я носиш и с мен? Сваляш ли я както сваляш дрехите си преди да дойдеш в леглото? Там поне чиста ли си ? Чиста ли е любовта ни? Любим ли се или рисуваме гротески по нашите души? Тук ли си все още? Изгубих ли те вече? Защо не зная какво се случва? Защо си тук? Не си ли тръгна? Ще намалим ли скоростта поне? Препускаме бързо пак ще се блъснем...
Защо не се блъснем в онази малка доза щастие там? Защо я подминахме? Накъде отиваме? Ти ли си ? Пак ли носиш маска? Хубаво ли е? Не те разбирам... Искам да запаля цигара, ще изгори ли тя по-бързо от бясната скорост с която препускаме из нашите чувства? Запалих я! Ще имам ли време поне за една дръпка. Дръпнах!!! Отровата стига до най-съкровенните ми чувства, само на една ръка растояние от сърцето, но същевременно и толкова далеч. Блъснахме ли се, в щастието ли беше? Не? Защо съм толкова шастлив тогава? Втора дръпка... Отровен делириум, щастие, танц на никотиновата смърт. Защо ме гледаш така? Защо плачеш? Защо се лъжеш, че си заслужавам? В това което съм ли си толкова влюбена? В мен ли ? Или в това което мога да съм? То част ли е от мен? Въобще ти част ли си от мен? Аз себе си ли съм? Каква е тази маска? Да не е Вси Светии? Какво става ? Какъв е този шепот? Защо не ме оставя? А ти защо не ме оставиш? Защо си до мен? Ще ме завиеш ли преди да си легнем? Има ли по-хубаво нещо от теб? Аз обичам ли те? А ти мен?

Как се казваш? Да не си любов? Да не си тъга? Да не си мечта? Коя си ти? Защо  не спирам да мисля за теб? Защо те виждам като затворя очи? Защо те преследвам? Ти ли ме преследваш или аз теб? Ти пак си тук? Нали си тръгна? Напускаш ли последно или не? Ще махнеш ли маската? И аз ли носа Маска? Скрит ли съм зад маската си ? Тя цяла ли е ? Как изглежда? С маска ли се появяваме на таз земя? С маска ли напускаме обителта? С маска ли живеем и градим? С маска ли сме всички до един? С маска ли се крият хората? С маска ли се губят хората? В маска ли се губи личността? В маска ли загубих моите чувства? В маска ли изгубих любовта? В маска ли започна този шепот? В маска ли се поя ви ти, фейо моя? В маска ли ще напусна таз земя? Сички ли са с маски? Къде е твоята? Виждал ли съм те без нея? Защо препускаме ? Ще се разбием ли ? Ще умреш ли с мен? Ще бъдеш ли с мен накрая? Ще ми кажеш ли кой съм аз?

Как се казвам? По много начини ме назовават, но как се казвам? Любов ли съм, тъга или омраза?