Ранна сутрин в размислите за живота

Ранна сутрин пия си кафето, знаеш, че задачи много имаш, но не ти се почва, хич не ти се занимава. Това май е в човешката природа: Отлагай всичко за утре, а утре за по-късно, че ако може накрая друг да го свърши. Така ли е ? Май сме го приели за нормално, нали? Кажете ми сега истината, толкова ли е мързелива човешката общност? Толкова ли не ни интересува за нищо? А защо тогава се борим? Има ли смисъл борбата наречена живот?

Пак отпивам от кафето, ежедневието с всичките си проблеми ме напуска !

И сега какфо нека се върнем на проблема, има ли свисъл в крайна сметка от борбата. Ок, ясно, всеки се бори през живота си да постигне нещо:

-Раждаме се

-Съзряваме

-Образоваме се

-Творим

-Градим

-Имаме деца

-Ставаме отговорни и почваме да ги възпитаваме

За Какво?

Смисълът какъв е? Нали всеки умира? Остава ли нещо след нас? Някой отговори има ли, поне един? 

Май не... Но какво да се прави, свиква се. 

Помислете си само, раждате се, едно малко сладко и невинно бебче, неразбиращо за света и абсолютно     беззащитно, а дали е така. Не сте ли се замисляли, че може би точно като бебета сме по-знаещи, по-можещи, по-истински? Все пак необремененото детско съзнание е най-чисто и честно.

Съзряваме, какво ще рече съзряването, дали не е процес в който всъщност губим истинското и се превръщаме в приетият брутален образец на обществото, може и това да е. Нали?

След това се образоваме, а кой може всъщност да каже какво е образоването? Дали е просто хартийката - сертификата? Не може ли да е натрупаният опит, извлечените поуки? Едно момче оцеляло само на улицата. Момче справило се само с живота (разбира се това има и своите последствия) и изградило поне някаква ценностна система, може да не е дадена от перфектното семейство, а да е съградено от видяно. Видяло татко да пие и решило, че е грешно, видяло мама да умира и решило, че му се живее, видяло - трети да краде, четвърти - да лъже, пети да -изнасилва, шести - да се бие, седми- да убива и така нататък, примерите винаги са много, но важното е, че незнайно как е решило, че това са лоши неща. Това не е ли ценностна система?

Дори и да се е объркало и да е кривнало от правия път, то щом се е върнало в него, тогава не заслужава ли и това дете прошка? Май не можем да определим какво е образованието, нали?

И ето на да обсъдим Творенето- кой ще обесни на нас неуките и необразованите, не опростените и т.н. , и т.н. какво е да твориш? 

Явно няма да ми кажете, затова нека аз изкажа моято гледна точка. Да твориш е нещо просто, секи може да твори, вярно е има и талантливи, но има и упорити. Било то в рисуване, писане, скулптура, музика, пеене, актьорска игра или каквото и да било друго, изкуство и творене е когато откриеш себе си пред света и кажеш: "Това съм аз! Това е начина да израза себе си.Това е моето изкуство!"

Градим и имаме деца- тук е момента да отделим време на кариерата, цял живот се борим за нея и я градим: издигаме се, борим се и възлагаме големи надежди да изкараме големи пари, за да имаме къщи и коли, а не е ли причината за да осигурим децата си ? 

Ето сега нека се върнем към невинното и искреното, нашите деца. Те са малки сладки и наивни, а дали ? Нека не се повтарям, вече мисля, че го обсъдихме. Ще кажа само, че децата са нашето бъдещо, децата са нашето богатство, всеки иска да ги има рано или късно, не вярвам на хората които казват:"АЗ НЕ ИСКАМ ДА ИМАМ ДЕЦА!" 

Как  не искаш деца бе човек!? Ти луд ли си ?? Никой не  е казал, че трябва да ги имаш веднага бе! Как така не ги искаш? Кой си ти, че да кажеш, че няма да дариш още един живот на земята? Та това е най-красивото и святото което остава след теб! Това е един вид като твой завед... Единствения въпрос е: "Искаш ли да оставиш нещо след себе си?"

И в крайна сметка за какво е всичко това? За какво се борим толкова? Нали умираме? Но все пак въпреки смъртта, живота не е ли красиво нещо? Не е ли тръпка и предизвикателство? Не е ли начина да се изкажем? 

Според мен е така и затова аз ще се изкажа!

"Ще живея, ще града,

Ще обичам, ще се труда,

Нека после аз умра,

но ще знам, че си е заслужавало труда!
Децата мой, за мене ще разказват,
другарите добри, след мене ще ругаят.
Но това е на живота странен, играта груба и студена,

сега съм пионка, но помни приятелю добри,

Краля в таз игра ще стана.
Ще намеря аз жената, ако ще да не е богоизбрана,

но на пук на всяка твоя мижава забрана,

децата мой за мене ще разказват!"