Осанка в тъмнината, гарван грачи нейде в небесата, кървава луна, локва кръв или смирение.
О, да идва, усещам го, ново вдъхновение, стимул, страст, съдба! Боже, ще падне веселба.
-Ти ли си ? -сутрешен глас...
-И да съм, к'во от т'ва? - отвръщам мразейки човека пред мен.
-А, аз такова - момент на смущение- а то нищо, просто питах.. Спеше много сладко и изглеждаше толкова красив, и спокоен.
- Ок и това ме интересува, защото ? А да и ти коя си ? И какво по дяволите правиш още тук ?
Чух се да крясвам "Вън" и други красноречиви фрази, знаех кой е поел контрола, бе моят тъй ближен и отдавна залипсвал ми Мрачен спътник, божке колко ми липсваше. Оставих се на автопилот, той знаеше какво да прави.
Нощта бързо се нижеше, деня бе минал, имаше сълзи девойки, смях , секс, дрога, ооо, да и кръв...
Мирис на смърт, власт и красота. Най- сетне спокойствието се върна, даже нощес заваля снежец, винаги съм обичал червените пръски по пресният сняг!
Не знаех какво става, тоест - знаех , но не можех, а и не исках да го контролирам.
Отиде до нас, взе борда, облече се и пое към пътя на свободата.
Шест сутринта, скалата , снегът , пистата, пропастта под мен и слънце то изгря.
Време е, скок и полет към снежните обятия. Кратък , но вечен момент на свобода, птиците са там странника спи, а аз... Аз ли ? Аз съм щастлив, летящ и чакащ съдбата да се срещне с дъската ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар