Приятелю

"Здравей, приятелю забравен,
отдавна нейде в мансарда под звездите.
Ти седиш ли там и изгрева посрещаш,
с песни и през сълзи за нази пак се сещаш.

Седиш и дириш в старите игри,
тез спомени щастливи на детските тиради.
Чини ми се май, че пак те тебе виждам.
Отново на перваза, на последния етаж.

Махаш ми засмяно, весело, безгрижно.
Връщам се в години лишни, но прекрасни.
И отново веч пораснал, сядам на перваза,
слънцето изгрява и ми идеш ти в ръката с ваза.

Но си знам приятелю от дните стари,
виното с теб в главата пак ще ме удари"