за високите ти токове - увити пак до мен.
За бурните ни нощи, замъглени от сатен.
Красиво, крайно, диво , но различно.
Малко семпло - било то прозаично.
Ах, как не мога да действам до безумие,
да скоча, да крещя , да се сбия, но да съм.
Да дойда късно пак до теб, да легна,
да целуна ангелските ти черти и да стенеш,
че в ада даже да те чуят!
Дялова да ни завиди, да въртят очи като ни видят!
Да си мислят, "Но защо? ", "Как?", "Кога? ", "Къде?"
Да не знаят, но да искат, нашето си удоволствие,
да те целуна зад хорските очи, да те имам пред всички тях,
да те прегърна пред хорските кавги!
Красива на ръцете си отново да те нося,
да те вдигна над глава, а ти да стенеш от полуда.
Твоите токчета красиви, на моето легло да са.
Радост, усмивка и завършек, стенание, спомен
и безропотното трак, трак, трак в нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар