за глухарчените спомени

Е ето, че време е за глухарчените спомени, 

за малките, красивите и по детски дивите игри.

Замислям се за слънчевите-искренни очи.

За моменти без лъжи, без илюзии и 

малки сиви злини, но винаги скачам към дъното,

на нашите малки пленителни дни.

Защото просто ще съм там, 

тихо и кротко ще нахлуя в съня, 

и ще застана да погледам,някъде там надалеч,

към теб,към люлаковите ливади,

ще погледам , ще си помечтая, 

ще погледна пак във рая!

Малкта игра от илюзия една,

за другата, по детски по-добра,

"Алисина", но объркана страна.

Ще падна, ще поплача, но накрая:

Ще се вдигна и закрача, с усмивка детска,

към края на приказка прелестно, красива.

                                                А именно : "Трагикомедия на любовта "