Защото малко ни дели!

От образите пълноценно-подивели,
от краските на странните цветя.
От истината, на малките неща,
от любовно напоените парцали.
От шепите ни с звезден блясък,
от малкото на цялото сърце.

Защо ли малко ни дели ?

От малко обич, каквато ще да е,
от истински красивата любов...
От пеперудите в стомаха,
спотаяващи се в прашните ни дни.
ОТ милувката на лунна красота,
от нощните стенания на пълната полуда.

Очудващо, че малко ни дели...

От миг достоен за цяло минговение,
от спомен сред помените с главно "С".
От усмивка в друга реалност,

от реалностите с главно "Р"
ОТ тези тъй красиви бонбониери,
от които е извезан този мой компас.

Очудващо, защото малко ни дели...

От истинското лутане на небосвода,
от каквото и да има, оттатък на дъгата.
От усмихнатите по детински шоколади,

откъснати от ягодовите поляни,
От истинската тръпка на страстта.

Защо ли малко ни дели ?

От истинските ни лица,
от маските на малките неща,
от лилаво-синкаво-зелените мечти,
от малко по-красивият живот,
От живот във който присъства доброта.