Нарисувай устните си с цветен сатен,
а уж всичко бе просто за теб и за мен.
Давай захвърли и балната си рокля навън.
Защо ли градим всичко насън?
Отърсваме се от поредният розов сън.
Но ето на, идва есента...
оранжев дъжд полива телата ни.
А черния вятър обгръща душата ни.
Пристан- стар, изгнил, но някак си красив.
Тичам, скачам и отплувам.
Бомвоаж и после мрак, сбогом мъки, чао страдания.
Мен ме чака друг по хубав свят,
в страна наречена мечта
Няма коментари:
Публикуване на коментар