Cecidit, surgere et ite

Търся те още с настъпването на нощта,
търся те още с първата роса,
търся още аромата на твоята коса.
Търся те и ще намеря в търсене - смъртта.



Търся те, но в приказки май вярвам.

Алиса ли беше в огледалният свят?
Венера ли бе в еманципацията моя?
Нали сме от Марс, остави ме да си тръгна от боя.
Седя ли на пристан сън бе туй ?
С котарак ли говорих или така ми се стори ?

Търсих те много, безкрайно дори.
Търсих в тъмните, мрачни гори,
търсих и мислех си колко боли.
Търсих и падах, и ставах, и търсих.
Но от теб уви не съм се отърсил.

Шапка ми дава с усмивка дивашка.
Шапка си слагам и целя със прашка.
Детска наивност по искрени чувства.
Дракони гоних, с царици се борих.
Защо ми кажи сърце не съборих?

Ще търся вовеки мойта утеха.
Ще търся и диря тебе, Венеро!
Ще търся Алиса. Ще търся и пристан!
Ще търся до болка, до сетно стенание.
Ще търся, такъв съм, за цената не хая.

Бъдеще светло - лъжливо и детски мечти.
Ах, колко прекрасно се наушким гради.
Не разбрахте ме вий, опеки безименни.
Не разбрахте, защо ми станахте свидни.
Но не бойте се драги нали сме за кратко.
                                             

  Временни сме ний-адските чеда.
Блажено, но  отминаващо явление.
Не ви трябваме, не ни искате,

 защо ли ви търсим?

          Благодаря ви ангели , принцеси,

и  всичките Алисини страдания,

Прекрасно бе, макар и за кратко,
но като, че ли историята привърши...

Cecidit, surgere et ite