Последно сбогом

Исках простичка любов,
малка, наша , даже лекичко кокетна...
Исках истина красива, страстна,
малко дива, но щастлива.
Исках семплите ни дни, лишни,
малко, но пък никак не излишни.
Исках те да си до мен.
Малко да си тук, да ме прегърнеш,
исках ей така, тъй нежно пак да ме целунеш.
Малко топлинка, в детската игра.
Исках простичка любов,
малко детско е уви.
Исках да ти кажа, даже и през зов.
Малко, но пък искрено си те обичам.
Исках да съм с теб и туй е то.
Малко е, но се оказа смъртен грях.
Исках, искам,но не ще поискам пак.
Малко или много твой е този грях.
Искам простичкото съжалявам,
малко отчаяние и да те приема.
Искам, но не ще го видя аз навреме.
Малко, бавно, сигурно ще ме погубиш...
Искам да съм жив за да го видя,
малко сълзи и ти да носиш ми цветя!
Искам, но ще да е твърде късно,
ще се видим и ще носиш ти цветя,

малко, но ще са зарад последно сбогом.