Понякога когато за тебе пак се сетя.
Когато обикалям нощем пак самотен.
Когато държа я за ръката, а копнея до мен да те усетя.
Когато света е веч заспал,
А аз тепърва си търся дневната рязплата.
Когато улиците обикалям и пак не виждам.
Когато чудя се с какво да се нахраня.
А в главатя ми отново само ти си.
Тогава в самотно пълнолуние, глухарчените мисли ме заливат.
Тогава мила моя пак проплаквам за нас и крокодилите...
Когато обикалям нощем пак самотен.
Когато държа я за ръката, а копнея до мен да те усетя.
Когато света е веч заспал,
А аз тепърва си търся дневната рязплата.
Когато улиците обикалям и пак не виждам.
Когато чудя се с какво да се нахраня.
А в главатя ми отново само ти си.
Тогава в самотно пълнолуние, глухарчените мисли ме заливат.
Тогава мила моя пак проплаквам за нас и крокодилите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар