Разкзват ми различните неща,
разказват ми, че била си ти добра.
Разказват за весел - детски смях,
за очи побиращи морето.
Разказват ми различните истории,
коя си ти, къде била, къде пък не.
Разказват, че имало е там злина,
имало е като във всеки друг човек.
Любопитсво леко в мене натежава.
Къде си и как изгуби своята жарава.
Защо реши да свърши всичкото така.
Защо реши да ме лишиш от любовта.
Разказват, че била си истински приятел,
достоен, честен - красив човек.
Разказват за твоят ум прекрасен,
за възможности и изобретателност да е опасен.
Разказват толкона красиво, диво , страстно, лекинко пенливо.
И виждам в погледа на твойте приятели любов,
любов изпитана към истинско създание, наричат те - сестра!
Е приемам те и ще те помня, макара и да не опознах най-важното...
На майка любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар