Русалчени сълзи

Здравей русалке, изгуби ли надежда,
загуби ли се в спомените за мечти ?
Не губи надежда, писма ще долетят.
С гълъб, сова, с частица от любов.

Не рони сълзи, не наводнявай ти морета,
не погубвай в сърцето - цветните полета!
Запазиси люспите и изумрудените ти очи,
запази си спомена, че да живеят нашите мечти!

Виждам - наранените от лутане крака,
виждам - малките солени капки,
чувам от далече песента,
на лилави пристани оставени.

Знам, че май боли и твоята душа,
боли, скърби, но надявам се да ми прости.
След години, чакай да дойте песента,
Ще се носи окрилена от писма.

Спомени за дневници оставени.
Ах, русалке малка, ще ми липсват твойте крака,
бурното надбягване в лудешкият галоп.
Непрестирното раняване в невинните игри.

Принцове, принцеси, барони, баронеси.
На всичките най-цинично ще говоря.
"Граф ли си ? И какво ? Да не си велик?"
Защо погуби моята русалка и направи я жена ?

Не ще просто таз обида към моето сърце,
не ще забравя, че изтръгнаха те от тез ръце!
Но помни русалке с ангелски крила,
ще те намеря и ще ти покажа радостта.

Ще изпия всяка какпа от солената сълза,
ще те преведа под обещаната дъга,
пък нека луди сме, че вярваме в една мечта!
Нека луди сме, че пишем си писма за любовта!

Ще се завърна аз при тебе като морски вълк!