В малките ни сиви светлини,
в понеделнишките низини.
В люлаковите ни небеса.
Ще те открия , на края на света.
Ще си малка нащърбена лъжичка.
Достатъчна да побере сърце.
Достатъчна да ме обгърне с ръце.
В другият, тайният живот,
изпълнен със спомени кафени,
изпълнен с вълни от вино разпилени.
В мисли похотливи, но само лекичко игриви.
Ще се срещнем, поне още веднъж,
но тогава здраво ти ме дръж,
че не щеш ли ще побегна,
ще препускам в вторнишките чудеса.
В другият, тайният живот,
в който сряда не описва самота.
В който няма хартиени сърца,
няма гълъби и бамбукови пера.
Ще се видим и ще повървим,
ще побегнем в лилава синева,
и ще се сбогуваме с изгрева.
Ще си кажем тривиално "Чао".
В другият, тайният живот,
в който ще е вечният четвъртък,
в който твоята лъжичка ще гребе
и ще побира цялото море.
Ще открия, че си любовта,
ще видя през очите красота,
ще потичаме към поетичен петък,
за да видя краят в една жена.
В другият, тайният живот,
в ето този рай - нереален и комичен,
леко слънчогледов, леко носталгичен,
със съботен-неделник, там ще чакам.
И зная, ще се връщаш със изгрева на всеки понеделник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар