Илюзия под прашната дъга

И ето те красива, неподправена - щастлива.
Ето там затворена в илюзия, в клетка,
зад стени - решетки, с малките си четки,
с боички в лъжички, изрисувала си пак света.

Потепона в любов, а намерили я вече ?
Там в прашните ти спомени, в кафените ти чашки.
Намери ли лилава светлина, намери ли утрешния ден?
Намери ли във вчерашния безпорядък, спомена занемарен?

В спомени за изгарящи усмивки, за прашни веч милувки.
Зад стените четири намери ли мечтаният  уют ?
Намери ли в лъжичките кафени сълзите си пролени ?
Чувстваш ли се истинска в сивият приют ?

" Здравей" - и нека се подминем,
"Здравей" - и нека си заминем.
Тривиално "чао" , а сълзите да си премълчим.
Защото знаем, че няма вече заедно да повървим.

Спомените лишни от години веч излишни.
Спомени изящни за слънчогледите искрящи.
За безсънни прключения, за любовните ни нощи.
За великите мечти, за интриги и игри.

Казвам аз "Наздраве" - за кристалните кълбета,
за запрашените мечти и красивите сълзи.
За зелени капки утринна роса,
за да се събудя в спомени от огнена коса.

От светлосенки изтъкана, ах колко замечтана.
Светлосянка, на блещукаща дъга,
светлосянка на приказна страна,
светлосянка на пристан в нощта.

Там под прашната дъга,
под зелените лунни,
под малкото тъга,
има пристан - изостанал след игра.

Там далеч - във вечността,
на любовта във реалността.
Там седят си морските очи
и копнеят за крокодили изтъкани от сълзи.