В поточета с шепи ще греба, ще използвам морската вода.
Миди на платното на живота мъничко ще полепя.
От ежедневието ви ще заема и от него малко ще вплета.
Ще творя с уста, с крака, с ръце, ще иде от сърце.
Малко пясък, малко камъчета , малко рай обезумял!
Мъничко, невидимо дори, само малко от тъга,
че без нея как ще тръгнем през дълбоката тъма ?
А на всяка красота и трябва, и частица от нощта.
Ще вплета вечерница, и лунните лъчи.
Ше нарисувам огнени коси, ще и сложа очила,
а под тях ще скрия изумрудени очи.
Ще вземем планинското поточе, да го направим ли лилаво ?
Ще вземем дървета столетни, те нека са жълти, да раждат слънца!
Ще вземем спомени в чашка, и ще ги пръснем в дъга!
Ще играем с четка в ръка!
Ще създаваме жена! Дръзка, силна, страстна, дива!
Ще бъдя те несъмнено най-красива!
Ще сложим в нея късче добрина, малко тъмнинка,
малко, само малко тревиста мъглявина и много от любов!
Ще ходи с лунни стъпки плавно по земята,
с изумрудени очи да вижда красотата,
с морските дихания да обича тя живота.
Със съзнание от спомени в чашка да създава нова красота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар