Странно, нали?

Колко малко му е нужно на човек да осъзнае, колко много е пропуснал. Странно, нали?
Колко малко му е нужно на човек за да разбере, че чувствата му го лъжат... Странно, нали?
Нали уж чувствата бяха най-чистият източник който всички гоним тъй страстно? Защо сърцето може да се разцепи на две половини? В едната да е любовта , в другата обичта? Защо въобще е възможно всяка полвина да принадлежи на различна личност? Странно, нали?
Не е ли странно да ти е ясно, че обичаш един човек , а си влюбен в друг, дам това  е вярно, но недоказуемо твърдение или иначе казано аксиома... Как въобще е възможно това? Искаш да заспиваш до някого цял живот и виждаш себе си до него, но когато си с него си мислиш за друга личност, която със своята всеотдайност те е карал да се чувстваш просто невероятен. това е нечестно. Сигурно е някаква гавра на боговете, поредната им тъжна и жестока игра.

"Never mind, I'll find someone like you
  I wish nothing but the best for you, 
Don't forget me,  
I begged, I remember you said  
Sometimes it lasts in love, 
but sometimes it hurts instead
Sometimes it lasts in love, 
but sometimes it hurts instead"
Иска ми се да можеш да имам и двете, но в живота просто не става така. Странно е как може човек който всички мислят за малък и невзрачен или за абсолютно незрял да е причината да последвам порива на сърцето си... Странно, нали? А саамо любовта да си имаше идея колко безкрайно благодарна трябва да е на искрените чувства, на иначе тъй младата обич. Но тази благодарност ще се наруши... Странно звучи, нали? О, да ще се наруши от самотата и тъгата, те все пак винаги пристигат...