Чакам с лист в ръка ,
чакам тихичко в нощта
чакам аз затуй което
уж чака и бленува ми сърцето
Искам да съм непокорен , да превземам аз света .
Също искам и да съм затворен
във прегръдките на нея и нощта .
Мечтая си за пътища далечни ,
но спирам се пред нейното лице .
Наричам чувствата си вечни ,
но скривам поглед със ръце .
Дали туй което заслужавам
е някъде далеч пред мен
или го имам и не си признавам
че съм от живота покварен
Няма коментари:
Публикуване на коментар