На раздяла

Вечер тъжна , вечер мъчна и самотна, вечер тягостно жестока, в тази вечер роди се на раздяла

Думи не намирам,

Думите си идват, но аз не ги разбирам.
думи, празни, мрачни и самотни,

Думи ропотни и някак си далечни,

Думи прозаични, думи тъй болезнени и празни,

Как със думи да опиша,

Как със думи да разкрия?

Как кажи ми цвете, ти безумно,

Как кажи ми цвете мое лунно,

Не мога нито в думи таз година да открия

Нито с думи пред тебе чувствата си да разкрия,

Мога сам във мрака да си сипа аз поредната ракия,

Да потъна, да заспа и да те почувствам пак до мен,

Макар и във сънят ми самотен и студен.

Мога обичам те да кажа, но няма да си там

Няма да го чуеш, няма да ме видиш, да го разбереш

Смисъл има ли кажи? Смисъл в тези думи намери…

Аз изгубих пътя, отклоних се…

И морските течения аз да яхна,

Ще ме върнат ли пак там?
Там на пристана далечен, тъй желан?
С думи ще попитам , ще стигна ли до бленувания град?
ще стигна ли или ще попадна в самия ад?
ще горя ли там, че те раних

Че сърцето нежно, грубо аз сломих.

Че държах го в мен и вместо под стъклен похлупак,

Го хванах в ръка и се отнесох кат глупак.

Ще успея ли да стигна с думите до там?
Думите намирам, но значението им неразбирам…
Думите ги чувствам, но мрака май избирам.

Бил съм вече там и е самотно,
думи не помагат в бъдещето смътно,

Планове разбити…

Мрак

И късче на самота,

Падаща сълза.

Мъка

И тъга…

Лилиум във пръста

И накрая пак смъртта

Я самотник е накрая,

Самотник пред вратите е на рая,

Входа е заключен,

Той е в себе си заточен.

Усмихна му се любовта,

Попътен вятър духна му дори,

Но събуди се той сам в ранните зори,

Шепнеше обичам те…

Погледна изгрева и болка го натегна,

болка, но виновен сам си бе,

виновен от дете,

виновен бе за мрака,

за самотата и студа,

за отношението си към цветята,

към зората и света.

Бе виновен зарад нея,

Зарад пристан тъй далечен,

Пристана на любовта…

Наричат го и с други имена,

Къща тъй далечна,

Къща под дъгата,

Зоната на любовта…

Откривам думите безбройни,

Но не мога да се справя със стените непробойни

Стените на съзнание болно,

Стените на съзнание лишено от внимание.

Не мога да изкажа,

Не мога да напиша

Нито да изпея

И една балада за нашата любов,

Но мога скромно аз да шепна

Обичам те…

Било и то насън

Аз зная тези думи в приказна страна,

Са думите на любовта..

Аз зная и ще тичам,

Ще бягам до без края.

Ще прескоча портите на рая,

И ще те зърна там щастлива,

С другиго дори,

Но ще шепна, ще шепна в ранните зори.

Ще бъдеш ти в съня ми, тихо , плахо ще пристъпиш,

Ще ме чуеш, ще да те прегърна,

Било и то насън, но ще шепна,

И ще зная, че макар и то за миг,

Чула си го ти…

Тя вече знае за кой е