Теб и пролетта обикнах,

знам, че трудно бе това,

но с тебе аз внезапно свикнах,

да бъда винаги и през нощта.



Звездица сякаш ни ориса,

да мечтаем двама пак,

любов прекрасна да се случи,

все едно като разцъфнал нежен мак.


И не не ще да замълча,

Ще чуеш ме ти пак и пак,

късно вечер аз да шепна,

обичам те и в пълен мрак.