Грешник

Крисчън Грийн бе малко провинциално момче от Истуук. Малко, но все пак важното бе какво се криеше вътре в него.  Вътре, нейде дълбоко в съзнанието му преливаше болка, мъка и омраза. Още от дете Крисчън се бе научил или по-скоро живота го бе научил да контролира болката и омразата и да ги влага в устрем за издигане в света и обществото. Въпреки всички тези преимущества, които притежаваше някъде вътре в себе си, някъде дълбоко вътре си оставаше мъката…
  Мъка която никога не му даваше и секунда спокойствие. Същата тази мъка, която го дърпаше надолу при всяко негово издигане в живота. Мъката за миналото, за настоящето и за неосъществените мечти.

  Едва на осем годинки Крисчън Грийн се срещна със смъртта и едновременно с това се запозна с трудностите в живота. Може би това му даде сили да живее и го направи някак си специален, някак си силен, с желание да опита от всичко, което животът може да му предложи, някак си различен… Може би са били приятелите му или родителите, но това съвсем не е най-интерестното или най-важното - по-важното е, че това го дари със силите да продължава макар и това да бе непосилно и немислимо трудно понякога. Той продължаваше напред, без да се отказва. Бореше се и грабеше с пълни шепи от това, което живота му предоставяше.
  Момчето успя и в момента ви предстои да се запознаете с него и неговата история. Тя може да ви стори нелепа, позната или дори невероятна, но неоспоримия факт си остава, че в живота, ако човек няма силите да продължава то той бива тъпкан, мачкан и газен от околните, които винаги се опитват да прегазят всеки който не разбират или всеки, в когото виждат повече потенциал от този, който самите те притежават. Чувстват ли се заплашени, хората стават безскрупулни кръвожадни същества, мислещи единствено за разруха и унищожаване. Чудят се как да премахнат заплахата, а зачудят ли се как да се спасят, играта загрубява и животинското в човека започва да се забавлява.
 Крисчън бе поставян милиони пъти в такива ситуации, даже бе станал като останалите, но някъде вътре в себе си един глас му нашепваше: ”Ти си различен, не се отказвай, бори се, бори се до край!” и той продължи да се бори и не се отказа.
 От малкото момче излезе един истински лебед, черното пате отлетя само и се върна величаво и успяло…