Ще ме зърнеш ти. Спомена далечен в теб ще се прокрадне.
Но за дълго.
Ще мечтаеш пак. За времената тъй щастливи.
Някъде над покриви безчет, когато съм ти вече чужд, дори когато ни боли.
Сърцето наше там ридае, то лети - лети.
Някъде в града на теб тъй чужд, място намери,
сърцето наше приюти.
За малко,
само малко, но то наше е все пак.
Добре го ти пази.
Някъде отгоре, над смокът и дима,
пусни го щом за тебе вече нищо,
но пусни го нависоко , някъде отгоре.
Да лети, лети и продължава.
За малко,
но полетът ще да е красив.
Някъде над покривите градски.
За малко,
ще кацне то да си почине, но ще те съзре.
Ще ридае, но ще знае, че за тебе място има.
Някъде над светлините на града...
Няма коментари:
Публикуване на коментар