Панелка за траур

Черното за траур, аз ще закача.
Черното за траур , на моята ръка.
Ще бъде там за дълго, панделка една.
Панделката черна, на моята душа.
Но знаеш ли тъдява, веднага щом съзра.
Малка черна панделка, била и тя за траур,

това за теб ще е врата. Врата към обителта.
Панделка за траур, за погубена душа.
Панделка за траур, по мъката една.
Малка черна панделка  или огледало.
Черното за траур , на моята душа.
Но знай, о ти прекрасна, чуй и разбери.
Видиш ли я там, за траур, значи си още в моята душа.
Панделка за траур, на моята ръка.
Панделка за траур от тъмната душа.
Ако черното го няма, значи аз ще съм свободен.
Забравил, преживял, надмогнал тази самота.
Някой ден любима моя, някой ден.

Някой ден ще стана и ще премина през вратата.
И таз Панделка за траур, ще остане в самотата.