Авантюра

Авантюра сладка.
За авантюра ми говори намачканата на леглото кувертюра.
За авантюра ми напомнят изрисуваните от ръцете по стената миниатюри. За среднощна авантюра сякаш всичко ми напомня.
Думи бледи и проблясъци тъй сладки:
„-Завърти се, погледни ме, целуни. Целият ме усети, и ме опознай.“
         Спомени горещи. Всичко шепне ми за авантюра…
Нощ тъй дива – среща във Виена? Или Прага? Или пък Париж?

Гърди оформени -красиви , зърната набъбнали и диви.
Ох тази нощ! Да бе една…
         Ще остане спомен, сигурен съм…
Авантюра , за афера и афера за любов? Или бе обратно?
Любов по малката афера и авантюра за… Какво?
Спомени горещи, издихания, стенания.

О, майко мила! Тази нощ…
Крака - красиви, коси – прекрасни, гърди – неустоими,

тез устни - ненаситни и очите тъй прекрасни. Ох, тази влага и сетното стенание.

На авантюра напомня въздухът нощес. Видях те, познах те! Но кой ли бях за тебе аз? Помниш ли ме?
         О, със сигурност ме помниш. Тези викове и нокти, миниатюри по стените, завеси и чаршафи, но о, боже, синините.
Изтощение и екстаз, а авантюра беше тъй прекрасна, дива , немощна, но страстна!
Усети ме помня аз, че май ти казах.
И то го стори , напълно и докрай .
Изпълни ме помня също ти ми промълви.
И май го сторих, знам ли вече този край.

Но беше диво, пък поне за мен.
Ще помним дълго този ден.
Извинете нощ.
Ох как се сливат , с тез крака, като започнем и губим пак нощта.
Дните преминават в нощи, нощите пък във леглото.
Тежко бруте се живее, особено когато си имаш авантюра като любовта!