понякога се чудя, късно вечер

Понякога се чудя, късно вечер,
защо ли стаята ми тъне в мрак.
Понякога се чудя рано сутрин,
Защо ли стаята ми рухне пак.
Понякога дори и през деня се чудя,
къде отиде ти преди да се събудя.

Понякога и на сън за теб си мисля,
как нежно галиш ме с меките ръце,
как обичаш ме спокойно и красиво,
а любиш ме ти страстно и диво
Понякога се чудя, ако на прага аз застана
там ли ще те видя или дали ще си засмяна?

Ще вида ли усмивката невероятна,

Или ще открия твоята сестра за мене непонятна.
Зъл близнак ли в тебе влезе,

Че за мене слънцето залезе?

Обичай ме диво, обичай ме страстно,

Думи ли бяха или вопъл последен.
защо прониза ме с отказа си леден?
какво да направа романтиката си напира,
В мен кипи та чак завира,

Не ще я спра, ще те обичам лудо,
И ще споделя със тебе и последното си блюдо,
Момчетата приемат, а мъжете май се борят.
ще съм там и ще се боря,

Ще оцелея, но ще се преборя,

Не ще остана вечно, но ще съм там!
ще тъна в мрак, но не ще да се предам.
Какво ли ще да е между нас?

Ще се погубим ли?
Или любовта ни ще угасне?
Понякога се чудя късно вечер…