Като камък, но дали без чувства?

Седи си тя и чака вечността...                                                         

Седи сама потънала в тъга..
Подадох и ръка,
Но отвърна тя с тъга...
Попитах я защо...
Отговорът не последва..
И сега да минете покрай края на света,

тя ще е там и ще чака,
Ще седи и ще гледа в безкрая...
Ще седи и ще мечтае за рая...
Ако някой мине и я види ...
ДА и предаде да чака!
Да чака...Онзи другия..нека го дочака..
Нека заедно са те в безкрая,
но ще дочака тя смъртта-аз зная...
И пак сама ще си посрещне края...